Skip to content

НАЦИОНАЛНА ПРАВНА РАМКА Copy

Тема
Материали

НАЦИОНАЛНА ПРАВНА РАМКА

В България, медиацията се регулира от следните законови и подзаконови нормативни актове:

1. Закон за медиацията /ЗМ/

2. Процедурни и етични правила за поведение на медиатора, одобрени със Заповед № ЛС-04-364/17.06.2005 г. на Министъра на правосъдието, издадена на осн.§1 ПЗР на ЗМ.

3. Наредба № 2/15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване и отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора.

4. Правила за осъществяване на контрол за спазване на изискванията за обучение на медиатори и за реда за извършване на проверки на организациите по чл.2 от Наредба № 2/15.03.2007 г., одобрени със Заповед 20-04-1892/02.11.2012 г. на Министъра на правосъдието.

ОСНОВНИ ИНСТИТУТИ, УРЕДЕНИ В ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА

Законът за медиацията създава обща рамка на процедурата, като оставя големи възможности за гъвкавост при прилагането й. Така създадената рамка създава много възможности за активно развитие на медиацията, тъй като урежда най-важните изисквания за функционирането й и не създава прекомерни ограничения.

Законът за медиацията урежда:

– Понятието и приложното поле на медиацията;

– Кои спорове могат да бъдат предмет на медиация;

– Организация на медиацията;

– Основните принципи за провеждането й;

– Правното положение на медиатора;

– Основните етапи и правила при провеждането на процедурата;

– Съдържанието и ефекта на споразумението, с което тя приключва.

Понятие за медиация

Чл. 2 ЗМ

„Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.“

Кои спорове могат да бъдат предмет на медиация

Чл. 3. (1) ЗМ

Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични.

(2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.

Организация на медиацията

Чл. 4 ЗМ

Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността.

Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.

Основни ПРИНЦИПИ за провеждането й

Доброволност и равнопоставеност

Чл. 5 ЗМ

Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.

Неутралност и безпристрастност

Чл. 6. (1) ЗМ

Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.

(2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.

Правно положение на медиатора

Изискванията за придобиване на правоспособност на медиатор са уредени в чл. 8 от Закона за медиацията.

Съгласно чл. 8 ЗМ

(1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:

1. не е осъждано за престъпления от общ характер;

2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор;

3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;

4. има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;

5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

Медиаторът следва да бъде дееспособно лице, което е преминало обучение по медиация, проведено от одобрена от Министъра на правосъдието обучителна организация. Редът за одобряване на обучителни организации е посочен в НАРЕДБА № 2 ОТ 15 МАРТ 2007 Г. на Министъра на правосъдието.

Чл. 9. (1) ЗМ

Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора. Тези правила се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4.

(2) Медиаторът приема да води процедурата, само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.

Чл. 10 ЗМ

(1) Медиаторът не може да дава правни съвети.

(2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.

(3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.

(4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.

(5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.

(6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

Редът за вписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите, както и изискванията към обучението по медиация и обучителните организации се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4 от Закона за медиацията.