Как да се впиша като медиатор в Eдинният регистър на медиаторите

За да се впишете като медиатор в Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието е необходимо да попълните следните документи, които са достъпни и могат да бъдат изтеглени чрез следният линк:

https://www.justice.government.bg/home/index/56221571-2374-4cdf-aebc-b2426c4b0ee4

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ

  • Заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите
  • Декларация по чл. 15, т. 4 от Наредба 2 от 15.03.2007 г.
  • Удостоверение за успешно завършен курс на обучение за медиатор
  • Доказателство за платена държавна такса.

Банковата сметка на Министерство на правосъдието и размера на държавната такса също могат да бъдат открити в приложеният линк.

„Итера Про“ ЕООД е бенефициент по ОПИК

„Итера Про“ ЕООД получи безвъзмездна финансова помощ по процедурата BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020.

Финансирането е по проект “Преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19”.

Целта на проекта е осигуряване на оперативен капитал за българските микро и малки предприятия за справяне с последиците от пандемията COVID-19.

Очакваните резултати от подкрепата по процедурата се изразяват в постигане на положителен ефект по отношение на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 и стабилност на работните места.

Процедурата се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Общият брой на одобрените за финансиране проектни предложения досега е 1973 с общ одобрен размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ – 15 506 803.06 лева. Списъците с одобрените проекти са публикувани на сайта на ОПИК тук: https://www.eufunds.bg/bg/opic/node/5736

Информация за проекта:
Регистрационен номер на договор: BG16RFOP002-2.073-11561-C01
Обща стойност: 8100,00 лв., от които 6 885.00 лв. европейско и 1 215.00 лв. национално съфинансиране.
Начало на проекта: 02.09.2020 г.
Край на проекта: 02.12.2020 г.

Отбелязваме Успение на Пресвета Богородица и Денят на Варна

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите православни празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при Сина Си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето Царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”

Честит празник и на имениците Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара.

Празникът на Варна се отбелязва от 1993 г. в деня на Успение на Пресвета Богородица. През 2007 г. за първи път 15 август е обявен и за почивен ден. Така за първи път в историята на България град празнува своя празник като неприсъствен ден.

Как е роден химнът „Върви, народе възродени”. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Как е роден химнът „Върви, народе възродени”. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

И тъй като на днешния ден, 15 май, през 1892 година е роден текстът на великолепния химн „Върви, народе възродени”, нека си припомним историята на неговото създаване и да отдадем почит на двамата български просветители и учители, благодарение на които го имаме.

През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи”. Същата година то е публикувано в списание “Мисъл” в Русе.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий”, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.

Така се ражда всеучилищният химн “Върви, народе възродени”. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. (На 11 май църквата почита Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).
През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като “и Бог ще те благослови” е заменен с “напред и все напред върви”, а думите в четвъртия куплет “Духовно покори страните, които завладя с меч” стават “ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч”. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история.

А “Върви, народе възродени” си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.

И го пеем с просълзени очи вече 114 години.

Вижте оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий”.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

На снимката е Стоян Михайловски написал текста на химна.

На 16 април отбелязваме Деня на Българската Конституция и професионален празник на юристите

На 16 април отбелязваме Денят на Българската Конституция и професионален празник на юристите. На днешния ден през 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция – първата конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.

Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество”. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство”.

Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици”.