Skip to content

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация

5
Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Да се въведе задължителна медиация пилотно в четири съдилища, предвиждат се стимули и санкции за страните

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

По кои дела да има задължителна медиация

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Според авторите на концепцията има и друга група дела, при които медиацията би била подходяща за разрешаването им, но при определени условия. Става дума за всички облигационни спорове, независимо от цената на иска, т.е. включително търговските, с изключение на потребителските и исковете за вреди от непозволено увреждане; всички вещни спорове, независимо от цената на иска; трудови спорове и такива между съдружници в търговски дружества и спорове за интелектуална собственост.

„С оглед на различните проблеми при тях трябва да се направи предварителна преценка за това дали конкретният спор е подходящ за препращане към медиация. Тази преценка следва да се извърши от съдебния състав, който разглежда делото, като съдиите, разглеждащи първоинстанционни и въззивни дела, следва да преминат задължително обучение във връзка с подбора на подходящите за медиация дела. Предимството на предвиждането на задължение за страните по делото да участват в процедура по медиация по разпореждане на съда пред настоящата уредба, при която съдебният състав може да препрати страните към медиация, но те трябва да се съгласят с това, се състои в това, че убеждаването на страните да участват в процедура по медиация често отнема значително време на съда и то в рамките на съдебното заседание, като също така често се наблюдава, че страните не посещават медиатор, дори и пред съда да са заявили, че ще сторят това. Подобно поведение на страните възпрепятства възможността да се използват ефективно възможностите, които предоставя медиацията за разрешаване на спора без намеса на съда, поради което е необходимо да се осигури участието на страните, когато съдът прецени това за удачно, като същевременно се намали времето, което се налага да отделя съдът, за да осигури това участие“, пишат авторите на концепцията.

Те изтъкват, че има дела, които трябва да се изключат от задължителната медиация, като например спорове, свързани с деца, когато е извършено насилие над тях или съществува риск за здравето и интересите им.

В концепцията се посочва, че когато законът предвижда задължителна медиация в съдебното производство, най-удачният момент магистратите да насочат страните към този начин на разрешаване на спора е възможно най-рано. „По този начин ще се осигури възможност при постигнато споразумение в процедурата по медиация съдебното производство да приключи в най-кратки срокове, без да се ангажират страните с допълнителни разноски в това производство и без да се ангажира допълнително времето на страните и на съда с разглеждане на делото. Този момент може да бъде още след постъпването на исковата молба в съда и преди да бъде връчен препис от нея на ответника. Това гарантира и друга важна предпоставка за успеха на процедурата по медиация чрез постигане на споразумение – предотвратяване на изострянето на отношенията между страните, което неминуемо настъпва при размяната на становищата им по делото, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба“, се отбелязва в концепцията. В нея се казва още, че и въззивният съд трябва да има възможност за препращане на делото към задължителна медиация.

Стимули и санкции

В документа са предложени стимули и санкции за онези, които искат или не желаят да се възползват от медиацията.

Остава досегашното правило, че при постигната спогодба се връща половината от държавната такса, но се предлага то да се прилага и ако е постигнато споразумение, дори и то да не е одобрено като съдебна спогодба, стига да предвижда оттегляне или отказ от иска.

„Възможно е също така, в случаите когато процедурата по задължителна съдебна медиация се провежда непосредствено след започването на исковото производство, т.е. преди да бъде изпратена исковата молба за отговор на ответника, да се предвиди намален размер на заплащаната от ищеца държавна такса по исковата молба, която може и да е проста (т.е. с фиксиран размер), за да бъдат допълнително насърчени страните да използват предоставената им възможност за постигане на споразумение, за да не бъдат обременени с допълнителни разноски, и съответно без да се развива същинско съдебно производство. В този случай дейността на съда ще бъде сведена до евентуално одобряване на постигнатото споразумение, което ще представлява съдебна спогодба. В случай, че не бъде постигнато споразумение, съдът ще досъбира дължимата от ищеца такса според вида на предявения иск и ще продължи производството по делото“, предлагат авторите на документа.

Наред със стимулите, в него са предвидени и санкции за онези страни, които откажат да се обърнат към медиатор.

В концепцията се отбелязва, че типичната санкция за страната по делото, която не желае да участва в процедура по задължителна съдебна медиация, се осъществява през отговорността за разноски. „Така ако едната страна не желае да участва, тя понася всички разноски за цялото съдебно производство (за всички инстанции), независимо от изхода му. Ако и двете страни не желаят да участват, всяка от тях понася своите разноски за цялото съдебно производство, независимо от изхода на делото. Ако по делото страните са повече от две (напр. при съдебната делба или при някои облигационни спорове) страните, които не желаят да участват в процедурата по медиация, поемат поравно разноските на всички останали страни по делото, които имат желание да участват, както и изцяло направените от тях самите разноски, независимо от изхода на делото. Тези специални правила за разпределението на отговорността за разноски при дела, по които се предвижда задължителна медиация по закон или съдът е разпоредил страните да участват в задължителна медиация, при посоченото поведение на страната по делото ще заместят общите правила на чл. 78, ал. 1-4 ГПК“, се предлага в концепцията.

Друг вид санкция, която е приложима само за ищеца, който не желае да се възползва в задължителна съдебна медиация, може да бъде връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Що се отнася до ответника – при нежелание от негова страна, санкцията може да бъде настъпването на преклузиите, предвидени при пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба (чл. 133 ГПК), независимо дали е подал отговор на исковата молба в срок. В този случай съдът няма да разгледа възраженията на ответника, които се преклудират в срока за отговор на исковата молба, независимо дали са направени своевременно от него, се казва в документа.

Авторите изтъкват, че глобата не е подходяща санкция, защото тя може да бъде обжалвана, а това ще забави производството.

Подбор на медиаторите

В концепцията се отбелязва, че един от най-важните въпроси е определянето на правилата и критериите за подбор на медиаторите към съдебните центрове. „Създаването на уеднаквени правила ще гарантира в оптимална степен качеството на медиацията, което е гаранция за положителния ефект от въвеждането на задължителна съдебна медиация и изобщо за повишаване на доверието на обществото към медиацията. В този смисъл това е и гаранция, че подходът е съобразен с интересите на лицата, които се насочват към съдебните производства по начин, не по-лош от подбора на съдиите. И към момента съществуват правила за придобиване на квалификация на медиатор, съответно и регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Това е изходната точка и задължителен критерий за кандидатите. Освен това обаче препоръчително е полагането на допълнителен изпит, който ще гарантира уеднаквени познания и ниво у всички бъдещи съдебни медиатори. Друга важна част от изискванията е нивото на поддържане на знанията“, пише в концепцията.

Като част от критериите за избор на медиатори се предлага да се проверява наличието на силна мотивация на кандидатите, успехите в професионалната сфера, в която са работили до момента, като това ще стана по преценка на комисията по подбора.

„Един от най-деликатните въпроси – наличието на предходен опит на медиатора, няма как да бъде поставен като задължително условие, защото в цялата страна има неравномерно разпределение на сега действащите медиатори, но няма пречка да бъде посочен като предимство, защото е важно да бъдат избрани медиатори, които имат практически опит и години на професионално изграждане. Друг въпрос, който следва да намери уредба, е относно това дали да има разделяне по специализация на медиаторите (напр. по семейни спорове, по облигационни спорове, делби и т.н.) и това да бъде поставено като изначално диференциране между тях. Преценката трябва да се извърши на фона на наличието на райони, където все още няма широко практикуващи медиатори и такова специализиране може да затрудни набирането на подходящи кандидати. Опитът в сега действащите съдебни центрове показва, че специализация може да се формира спонтанно от самите медиатори, но не е задължително. И все пак, тази възможност следва да се обмисли с оглед спецификата на семейните спорове, интересите на детето и т.н., както и на опита, който познаваме в други правни системи“, твърдят авторите на концепцията.

Избраните медиатори ще бъдат вписани в специален регистър.

Предвижда се въвеждането на контрол над дейността на мадиаторите. Целта е да има проследяемост на резултата и система за оценка, контрол и санкция, защото само по този начин ще се гарантира качество на задължителната съдебна медиация в дългосрочен план, е мнението на авторите. „Ето защо съдебните центрове трябва да извършват обобщение и анализ на резултатите от работата си, като следва да се прецени дали всеки център да извършва тази дейност самостоятелно или е по-добре това да става централизирано чрез Министерство на правосъдието, предвид нуждата от кадрова обезпеченост. При всички случаи обаче, ще бъде необходимо към всеки съдебен център да се предвиди орган (това може да става и ad hoc), който да може да реагира на всякакви въпроси, свързани с процедурата по медиация, етичните правила, които спазват медиаторите, да разглеждат жалби срещу медиатори“, пише още в концепцията.

Засега е заложено заплащането на медиаторите да се осъществява от бюджета на съдебната власт, защото ако страните бъдат принудени да плащат такси още от самото начало, това може да отблъсне спорещите от института на медиацията и да бъде обявен като допълнителна тежест при достъпа до правосъдие.

За да бъде въведена задължителната съдебна медиация по някои видове дела, ще са необходими законодателни промени, като тяхното изготвяне и приемане ще бъде първата стъпка към реализирането на идеята.

 

Източник: lex.bg

Запишете се в нашият бюлетин

Абонирайте се за имейл бюлетините на Итера, за да бъдете винаги и навременно информирани за новостите

Споделете статията

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp