Skip to content
Семейна медиация
Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Семейната медиация е процедура, при която неутрална трета страна- медиаторът, помага на членовете на семейството да се ориентират в преговорите за семеен конфликт, често съсредоточен около развода, родителски права или семейно имущество. Медиатора помага на семейството да намери взаимноизгодно решение на проблема и да го оформи в писмена спогодба.

Медиатора ви помага отново да общувате помежду си.

 За разлика от другите начини за разрешаване на спорове, процедурата по медиация е по-бърза и по изгодна финансово. Представете си, че сте започнали бракоразводно дело, което се развива в поредица от заседания. Спорните моменти са много и трудно в съда се постига атмосфера, която предразполага страните да успеят да разберат чуждата гледна точка. 

А ето как се случва при процедурата по медиация:

Да си представим съпрузи, които искат да се разведат. Първо те си избират компетентен медиатор и определят сами интензитета на срещите си. След изясняване на желанията им и постигане на консенсус за всички спорни въпроси се сключва спогодба. След одобрението й от съдия, бракоразводната процедура приключва. Спорните моменти са изяснени и всичко става много по-бързо.

Важно е да изберете специалист, които е обучен в сферата на семейната медиация.

 Както ви споменахме още в началото, тя може да бъде прилагана също и при семейни конфликти, разпределяне на имущество, родителски права, издръжка.

С помощта на медиатора страните:

  • Идентифицират и приоритизират въпросите, които трябва да бъдат разрешени
  • Споразумяват се  относно родителски права и издръжка
  • Разпределят имущество

А колко сесии са необходими?

Отговорът варира в зависимост от броя на въпросите, които трябва да бъдат разрешени, тяхната сложност, степента на конфликт между страните и способността и желанието им да преговарят добросъвестно и да си сътрудничат.

Какви са предимствата на семейната медиация?

Както при всички видове медиации и тук вие взимате крайното решение. Когато става въпрос за нещо толкова лично, като семейството ни и децата ни, с приоритет е ние да решим какви ще са бъдещите отношения по между ни. 

А децата?

Обичайно всички родители се стремят да направят най-доброто в името на децата си, но често способността им да вземат тези решения може да бъде замъглена от субективните възприятия, лични интереси, страхове и силни емоции. Възрастен, който се намира в лична криза, завладян от собствения си афект и травматизъм, често е неспособен да търси онези решения, които биха били важни за детето му, но понякога немислими и болезнени за него самия. И това е напълно разбираемо – човек, попаднал в конфликт, респективно криза е като човек долепил носа си до картина, в опит да види какво има на нея.

Могат ли деца да присъстват и да се изслушват по време на процедура по семейна медиация?

Това е един изключително важен въпрос, който често се превръща в ябълка на раздора и между самите медиатори. Водени от общата концепция и изследвания, бихме казали, че даването на възможност децата да споделят техните възгледи по време или след раздяла на родителите си е полезно за тях и тяхното психично здраве, както и че за тях е важно да знаят, че гласът им е бил чут, когато родителите вземат решения, които ги засягат. Изследванията също така показват, че в общия случай това е полезно и за родителите, и увеличава шанса им да могат да разрешат проблемите помежду си чрез споразумение.

Конвенцията на ООН за правата на детето, която България е подписала, също казва, че всички деца, които са способни да формират свои собствени възгледи, имат право да ги изразяват във връзка с въпроси, които ги засягат. До тук, всичко звучи чудесно и е така. Но нека се опитаме да разгледаме изцяло практическото приложение на всичко гореизложено и да конкретизираме общите теоретични постановки. Да започнем с това, на каква възраст децата са способни да формират свои собствени възгледи, още повече в контекста на раздялата на собствените им родители?

Закона за закрила на детето предвижда, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира. Приема се, че над тази възраст би могло да се разчита на формиране на що-годе собствени възгледи. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

Тук възниква въпроса за експертността на медиаторите, които биха се ангажирали с изслушването на дете в процедурата. Както знаем, сертифициращите обучения по медиация съдържат предимно правните реквизити на семейните спорове, както и умения за управление на конфликта между възрастни. В съдържанието на курса няма заложени теми, свързани с детското развитие, формиране на психотравми и работата с такива. Също така знаем, че нямаме изискване за конкретно образование на медиаторите (и това трябва да бъде така, с оглед широкото приложение на процедурата в различни обществени сфери), което означава, че Медиатор – Юрист или Счетоводител би могъл да управлява семеен спор, с участието на деца, без да има специализирани умения за адекватна преценка дали това конкретно дете е в състояние да сподели свои собствени възгледи и как би му се отразило това. С което, автоматично поставяме под въпрос концепцията за съблюдаване на  “най – висшия” интерес на детето и до колко то няма да бъде поставено в ситуация, която реално да му навреди.

Чисто от практическа гледна точка, в залата за медиация рядко попадат семейства, които са с добър общ емоционален статус, разумна преценка и готови да се вслушат в думите на децата си. И не ни разбирайте погрешно, не че няма и такива семейства, но те обичайно не стигат до нас, защото са в състояние да се справят с тази ситуация сами. По – често, се срещаме с високия афект, усещането за безпомощност и липсата на възможност за достигане до решение. В тези ситуации, идеята да въвлечем децата в родителския конфликт (в който те обичайно вече са ангажирани, и който носи много висок травматизъм), за да търсим от тях решение на личната криза на родителите, определено намираме за лоша идея.

Кризата при раздяла на родителите, е изключително деликатен момент в живота на техните деца и оказва влияние върху целият им живот занапред, както множество изследвания проследяват и доказват това влияние. Ето защо, преценката за участие на децата в процедура по медиация трябва да бъде базирана на експертизата на медиатора и да бъдат защитени интересите на децата и да не бъде влошено общото им състояние.

Ако трябва да обобщим отговора на въпроса, бихме казали, че няма едностранен отговор. В общия случай, има съществени ползи гласът на децата да бъде чут. Но дали и кога трябва да бъдат въвлечени пряко в процедурата, това трябва да бъде съотнесено към всеки отделен случай и всяко отделно дете и разбира се, да бъде в компетенциите на медиатора.

Запишете се в нашият бюлетин

Абонирайте се за имейл бюлетините на Итера, за да бъдете винаги и навременно информирани за новостите

Споделете статията

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp