МЕДИАЦИЯ ПРИ ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ СПОРОВЕ

1.     СПОРОВЕ, ПРЕДМЕТ НА МЕДИАЦИЯ ПО ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА

Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за медиацията, предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични. 

1.1. Приложно поле

Приложното поле е определено от правния спор. Преценката на законодателя е, чемедиацията може да бъде прилагана, като ефективен способ за възстановяване на накърнени обществени отношения във всички изброените по-долу случаи, като например:

• Граждански спорове: такива, които засягат гражданските права и задължения; спорове по непозволено увреждане; вещно правни спорове- оспорване и защита на право на собственост, ограничени вещни права и сервитути, делби на имущество, разпределяне ползване на съсобствен имот, по чл. 109 от ЗС; спорове по облигационни договори; спорове в етажна собственост; застрахователни спорове; спорове, свързани със сферата на строителството, за решаване на екологични спорове, за защита срещу дискриминация, изпълнителни дела и др.
• Търговски спорове: между търговци, по търговски сделки; при членство в търговски дружества; при управление на търговски дружества; свързани с конкуренция; относно интелектуална собственост; произтичащи от открити производства по несъстоятелност  и др.
• Трудови спорове: при трудови договори, свързани с трудови възнаграждения, трудов стаж, колективни трудови договори, прекратяването на договора, обезщетения и др.
• Семейни спорове: свързани с отношенията в семейството независимо дали са свързани на основата на родство или брак, издръжки, уреждане отношенията след развод, упражняване на родителските права и др.
• Административни спорове: спорове по обжалване на ПУП; спорове относно учредяване право на преминаване и прокарване на мрежи и съоръжения през чужди недвижими имоти.
• Спорове свързани с права на потребители: гаранционни срокове, рекламации, др.
• Презгранични: Под международни спорове се разбират спорове, при които засегнатите страни в конфликта са от няколко нации и/или които излизат извън границите на една държава.

Приложното поле на процедурата по медиация в наказателното право се конкретизира от специалния закон- НПК и доколкото в него се предвижда възможност за сключване на споразумение, именно там следва да се прилага тя.

1.2. Ограничение

Законът за медиацията включва и ограничителна разпоредба. Съгласно чл. 3 ал. 3 “Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.”

Такъв ред е предвиден в чл. 154 ДОПК – относно постигане на писмено споразумение между органа по приходите и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се считат за безспорни.

В Административния процесуален кодекс също е предвиден специален ред за сключване на “споразумение” в производство по оспорване на индивидуален или общ административен акт по административен ред и в производство по оспорването им по съдебен ред.

2. СПЕЦИФИКА НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ ПРИ ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ

Търговските правоотношения са създадени въз основа на търговските правни норми. Системата от правни норми, която урежда правното положение на търговците в стопанския оборот и сделките, които те сключват в това си качество, е търговското право.

Стандартното решаване на търговските спорове чрез съда все по-малко удовлетворява представителите на бизнеса. Техните притеснения са, както относно високите разходи при съдебни дела, липсата на предсказуемост при съдебните решения и неприемливите забавяния в изпълнението, така и по отношение на липсата на поверителност, загубата на време, накърняване на репутацията и влошаването на партньорските взаимоотношения.

Медиацията, като способ за извънсъдебно разрешаване на търговски спорове, вече има своите традиции.

 

2.1. Предимства на медиацията при решаването на търговски спорове

 

С използването на медиацията може не само да се “потуши” навреме започващ търговски конфликт и да се съхрани изгодна сделка, но и да се намери изход от задънената улица с минимални финансови и времеви загуби, да се съхранят партньорските отношения, запази репутацията и да се избегнат съдебните рискове.

Предимства на медиацията при  търговски спорове:

• Страните сами определят правилата;
• Страните контролират изхода на процеса;
• Страните пестят време и финансови средства;
• Страните решават проблема по същество;
• Страните запазват поверителност;
• Страните съхраняват отношенията си;
• Страните могат да изградят съвместни планове;

2.2 Специфика на процедурата по медиацията при решаването на търговски спорове

В бизнес конфликтите, в сравнение със семейните, често се оказва, че интересите на страните съвпадат. Ролята на медиатора е да премине към спогодба, опирайки се на идеята за икономически успех.

При подготовката на медиацията е необходимо:

• Страните да определят лица за контакт, с които да бъдат уговорени начина, датите и мястото за провеждане на медиация;

• С оглед оперативност и максимално подходящ избор на медиатор е наложително да се посочи  естеството на спора;

• Честа практика при тези спорове е медиаторът да поиска или страните да предоставят предварително кратко резюме на позицията си в писмен вид или досие с документи във връзка със спора;

• При недостатъчна предварителна информация е наложително медиаторът да постави на страните предварителни въпроси относно историята на преговорите помежду им, крайните срокове за приключване на медиацията, правомощията на участниците за споразумяване, необходимостта от експертни становища.

Страните в търговските спорове се съобразяват с преклузивните срокове за предяваване на исковете за защита на правата си пред съда и за тях е от изключително значение процедурата по медиация да се проведе в определените от тях времеви рамки.

Спогодбата и нейната сила също е важен въпрос за страните, свързан най-вече с устойчивостта на договореното. Тук е подходяща медиаторската максима, че “доброто споразумение само се пази”, т. е. ако проблемът е решен и интересите на страните по този спор са удовлетворени и това е конкретно записано в спогодбата с произтичащите от него отговорности, то страните ще са склонни да го спазват.   

3. СПЕЦИФИКА НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ ПРИ СЕМЕЙНИ СПОРОВЕ

С оглед особеността на взаимоотношенията, както и социалната им важност, семейните спорове са може би споровете, които са най-подходящи за разрешаване чрез медиация.

Изхождайки от растящия брой семейни спорове и по специално тези вследствие на фактическа раздяла  или развод, забелязвайки пагубните последици от конфликтите за семействата и високата социална и икономическа цена за засегнатите държави, Съветът на министрите прие на 21.01.1998 г. Препоръка № Р (98) 1 на СЕ относно семейната медиация. Последната има за цел да запълни законодателната празнина и преди всичко да подпомогне държавите, като им предостави основата и рамката за създаване и регулиране на алтернативни производства за решаване на семейни спорове, в границите на определен брой ръководни принципи. С нея бе препоръчано на правителствата на страните членки да въведат или поощряват семейна медиация или, където е необходимо, да засилят съществуваща семейна медиация.

В чл. 321, ал.2 на нашия Граждански процесуален кодекс е предвидено, че след разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

• Спорове, които могат да бъдат предмет на семейна медиация

Семейната медиация се занимава основно със спорове, възникващи между членовете на едно семейство. Прието е по принцип, че всички аспекти на семейните спорове трябва да са открити за обсъждане по време на производство по медиация.

Медиацията при фактическа раздяла и развод обикновено има за предмет спорове, свързани с:

• Упражняване на родителските права: къде и с кого трябва да живее детето;
• Право на достъп до децата: възможните контакти на детето с родителя, който вече не живее постоянно с детето, както и с други близки членове на семейството, като бабата или дядото;
• Икономически въпроси: наличните парични средства, движимите и недвижими вещи и начините, по които те могат да бъдат разделени между родителите, с цел да се осигури материалното им положение и посрещането на съответни техни нужди след развода; принадлежността и/или предоставянето на семейното жилище и разпределянето на покъщнината.

Съгласно чл.52, ал.1 от СК,  при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно:

– Местоживеенето на децата;

– Упражняването на родителските права;

– Личните отношения и издръжката на децата;

– Ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.

По време на производството по медиация може да се обсъждат и да се постигат споразумения, както относно тези въпроси, така и относно образованието и грижата за здравето на децата, контакта на децата с по-широк кръг от роднини.

Доброволното участие на страните в процеса по медиация е основен принцип. Обсъжданията по време на медиация трябва винаги да се провеждат в спокойна атмосфера, без какъвто и да било страх от насилие или заплашване. В случаите на домашно насилие или когато единият съпруг е отправял заплахи към другия, медиацията може да не е подходящо средство.

• Специфика на семейните спорове

Семейните спорове имат редица специфични характеристики, за които трябва да се държи сметка при медиацията:

• Обикновено са налице продължителни и взаимосвързани отношения;
• Обикновено са съпътствани от емоционални и междуличностни отношения, в които чувствата могат да засилят неприятностите или да замаскират истинската същност на конфликтите и разногласията;
• Споровете, които възникват в процеса на фактическата раздяла и развода, имат отражение върху другите членове на семейството и особено децата.

С оглед особеностите на взаимоотношенията при този вид спорове:

 

• Медиаторът може да информира страните за възможността те да използват брачни консултации или други форми на консултиране, като средство за разрешаване на брачните си и семейните си проблеми;
• Медиаторът обръща специално внимание на благополучието и най-значимите интереси на децата, окуражава родителите да съсредоточат усилията си върху нуждите на децата;
• Медиаторът обръща особено внимание на това дали е имало или е възможно да има за в бъдеще прояви на насилие между страните, както и ефектът, който то може да има върху позициите за преговаряне на страните, и следователно трябва да прецени дали процесът на медиация е уместен при такива обстоятелства;
• Медиаторът може да предоставя юридическа информация, ако това е било поискано или е било счетено за уместно по време на производството по медиация, но не може да дава юридически съвети, тъй като това е в противоречие с едни от основните принципи на медиацията – безпристрастността. Предоставянето на информация съдържа елемент на поддържане на безпристрастно отношение към двете страни. Информацията се предоставя, като инструмент, без каквото и да било съветване как да се използва. Например, медиаторът може да уведоми страните, че постигнатата от тях спогодба за уреждане на отношенията им след брака може да се представи за одобрение пред съда. За разлика от предоставянето на информация, даването на съвети включва оценка на определени обстоятелства и препоръка за конкретна посока на действие. Задача на адвокатите е да предоставят и двете – и юридическа информация, и юридически съвети, и в този смисъл, адвокатите и медиаторите имат допълващи се роли. Медиаторът, ако счете за необходимо, препоръчва на страните да се обърнат за юридически съвет към адвокат, който е обучен точно за това – да препоръчва действия, които защитават в най-голяма степен интереса на страната.

4. СПЕЦИФИКА НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ ПРИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Често срещани са споровете, които възникват в работна среда. Техни източници могат да бъдат различието в интересите на ръководители и подчинени, борба за влияние, съперничеьство между отдели, разногласия относно компетенциите, преструктуриране, прекратяване на трудови правоотношения, различно тълкуване на закона и още ред други факти и отношения.

4.1. Специфика на индивидуалните трудови спорове

Най-често трудовите спорове между работник и служител се отнасят до уволнение, дисциплинарни нарушения и наказания.

Спецификите на индивидуалните трудовите спорове между работник и работодател, са основно следните:

• Неравнопоставеност между страните – отношението на власт и подчинение определя по-силната позиция на едната страна. Това създава за медиатора задачата да следи за спазването на равнопоставеността на страните в рамките на процеса  по медиация. Той следва да следи дали всяка от  страните разбира ангажиментите, които поема и дали взема решенията си в медиацията по своя воля или под външен натиск. От друга страна, медиаторът следва да се въздържа от проява на пристрастие към по-“слабата” или по-онеправданата според него страна, тъй като неговата задача не е да съди, а да помогне на страните да намерят решение, което е удовлетворително според тях.

• Специфика на отношенията – наличие на трудово правоотношение, което обвързва страните с определени законови права и задължения. Медиаторът следва да вземе предвид какво е състоянието на трудовото правоотношение – дали съществува или е прекратено, както и продължителността му – дали е в началото си, или страните работят заедно от много години. Той следва да помогне на страните да изяснят как биха искали да се развие това правоотношение – да продължи или не, и ако – да, какви стъпки следва да направи всяка страна за подобряването му. Обикновено медиаторът прави това в отделни срещи.

В случаите на уволнение, това означава, че отнасяйки се към медиатора, страните вече са прекратили трудовото правоотношение и могат да спорят или по законността и целесъобразността на прекратяването, или по дължимите обезщетения. И в двата случая медиаторът трябва да помогне на страните да изяснят поотделно и заедно доколко е важно за тях и доколко е възможно възобновяването на трудовото правоотношение и ако не е – как е най-добре да бъдат уредени финансовите отношения помежду им.

В случаите на дисциплинарни нарушения и наказания, медиаторът има работа с натрупани негативни емоции, като обида и гняв у двете страни, с които трябва да се справи на първо място.

4.2. Специфика на колективните трудовите спорове

При колективните трудове спорове прекият конфликт е между работодателя и синдикатите, като представители на интересите на голяма група работници. В този конфликт медиаторът следва да има предвид следните специфики:

• Множество участници в конфликта. Това означава, че има много засегнати от конфликта лица и съответно много на брой накърнени интереси. Следва да се има предвид, че лицата от едната страна на конфликта могат да имат различни едни от други интереси. Медиаторът следва да се убеди, че основните интереси са представени на масата за преговори, тъй като в противен случай биха останали необсъдени и неразрешени интереси, които да продължат да подклаждат конфликта.
• Ролята на синдикатите – в зависимост от личностите в синдикатите, те могат да представляват интересите на работниците, или пък да представляват интереси, които не съвпадат изцяло с тези на работниците. Медиаторът трябва да се увери и дали преговарящите от страна на синдикатите, както и дали самата синдикална организация, имат необходимата представителна власт. В случай, че имат необходимата по закон представителна власт, задача на медиатора е да се увери, че те представляват същинските интереси на работниците, когато това е възможно – например при по-голяма публичност на конфликта и винаги, когато е възможно, да се говори със самите работници.

Към медиация страните могат да преминат незабавно при възникване на трудовия конфликт. Тя е насочена към спестяване на напрежение в екипа и средства за предприятието. Ако конфликтът е отишъл твърде далеч и страните са готови да се обърнат към съда, те могат да използват медиация, за да подобрят общуването и отношенията си и докато трае съдебното производство и с това да улеснят изхода от него.

5. СПЕЦИФИКА НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ ПРИ АДМИНИСТРАТИВНИ СПОРОВЕ

Административното право се занимава с организацията на държавната администрация, както и с контрола на отношенията между държавните органи и частни лица. За разрешаването на възникналите между тях спорове са въведени конкретни съдебни процедури, което е основната гаранция за правата на гражданите и администрацията.

В последните години нарастват проблемите във връзка с прилагането на съдебните процедури, съдилищата са претоварени като цяло и в частност с административни спорове, което води до конфликт с правата на страните по спора в смисъла на чл. 6.1 от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ правото на разглеждане на делото в разумен срок. За част от административните спорове е неуместно прилагането на съдебни процедури, тъй като последните са твърде формални, липсва им гъвкавост и не удовлетворяват нуждата на гражданите споровете да се разрешат справедливо, не само според строгите законови правила.

Като отчита посочените по-горе факти както и, че използването на алтернативни средства за разрешаване на административни спорове може да позволи тези проблеми да бъдат уреждани и да доближи административните власти до обществото, Съветът на министрите към страните-членки прие на 05.09.2001 г. Препоръка № R(2001) 9 за алтернативите на съдебния спор между административните органи и частни лица, с която препоръча на правителствата на страните-членки да насърчават използването на алтернативни средства за разрешаване на спорове между административните органи и частни лица.

 5.1. Приложимост на медиацията, като способ  за разрешаване на административни спорове

Въпреки развитието си, медиацията все още се използва твърде ограничено при решаването на административни спорове. Ограниченото и приложение произтича от това, че в административните производства, при които се оспорва законността на административния акт, съдилищата се явяват единствените способни да разрешат спора.

При жалбите срещу административен акт с общо действие преценката също принадлежи само на съда. Процедурата по медиация се явява по принцип приложима в случаи на възражения срещу индивидуален административен акт, тъй като има за цел сближаване на позициите на административния орган и частното лице и предлагане на решение. Каквато и степен на убеждение да използва медиаторът, единственият, който може да измени административния акт, е органът, който го е издал. При медиацията се дава възможност за контакт между административния орган, адресата и заинтересованите лица, както и за възприемане на становище, по което всички да се споразумеят /например: възражение срещу разрешение за строеж/. Уместността на медиацията обаче ще зависи и от конкретния спор.

5.2. Предимства на медиацията при решаване административни спорове

 

Като алтернативно средство за решаването на административни спорове медиацията може да се прилага както преди, така и по време на съдебно производство.  Може да бъде инициирана от страните или от съда и се подчинява на основните принципи на медиацията – равнопоставеност на страните, безпристрастност и независимост на медиатора. Относно “поверителността”- тя трябва да се съгласува с принципа на неограничен достъп до административни документи. При прилагането й административните органи също следва да зачитат принципите на законността и нито те, нито частните лица могат да я използват за да избегнат задълженията си.

5.3. Особености на медиацията при решаване административни спорове

Специфични елементи на медиацията при решаване на административни спорове са:

• Постигане на споразумение относно целесъобразността на административния акт
• Възможност за спиране действието на оспорения административен акт – по закон, от съда, от издалия го административен орган
• Обезпечаване изпълнението на постигнатото решение
• Право на съда да извърши преглед за законосъобразност на споразумението

“Споразумението” като възможност за решаване на административен спор е намерило място в  Административно – процесуалния кодекс. В чл. 20 ал. 1 се предвижда, че в производството по оспорване на индивидуалните и общи административни актове по административен ред може да бъде сключено споразумение пред административния орган, ако то не противоречи на закона. Изразът “споразумение” е използван съзнателно, тъй като от ал. 2 на същия текст става ясно, че то може да се сключи, както между административния орган и страните в производството, така и само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението. Крайният момент, до който може да се сключи такова споразумение, е влизането в сила или оспорването на административния акт. Със сключването, съответно с одобряването на споразумението, се обезсилва обжалваният акт и споразумението го замества. Формата за действителност е писмена и проектът определя задължителното му съдържание. Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено. Ако се засягат законни права и интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не поражда действие, докато не бъде одобрено писмено от него.

Според  АПК, “споразумение” може да се сключи и пред съда. То може да се сключи при всяко положение на делото, при условията, при които може да бъде сключено пред административния орган и има характер на съдебна спогодба. Съдът го одобрява с определение, ако то не противоречи на закона и е подписано от всички страни, отменя административния акт и прекратява делото.