ПРЕПРАЩАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ОТ СТРАНА НА СЪДА

 

1. ПРОЦЕСУАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НАСОЧВАНЕ НА СЛУЧАЙ КЪМ МЕДИАЦИЯ

 

В Гражданско-процесуалния кодекс в сила от 1 март 2008г., в рамките на съдебното производство на съда е дадена неколкократна процесуална възможност да „напъти” страните към медиация.

При насрочване на делото съдът може да напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал.3 ГПК„Подготовка на делото в закрито заседание” в общото исково производство, както и чл. 374, ал.2 „Подготовка на делото в закрито заседание” за производството по търговски спорове).

В открито заседание, съдът „приканва страните към спогодба” (чл.145, ал.3 ГПК), след като им е задал въпроси за изясняване на фактите и им е дал указания за допълване и конкретизиране на твърденията им.

За пръв път в българското за конодателство, в производството по брачни дела, е предвидено задължение на съда да напъти страните към медиация.

Съгласно чл. 321, ал.2 „След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба, съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора”.

Ако страните постигнат съгласие за започванена медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира. (чл.321, ал.3 ГПК). В този случай всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява. (чл.321, ал.4 ГПК).

Когато в резултат на проведена медиация по време на брачни дело се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. (чл.321, ал.5 ГПК). Ако страните не постигнaт съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава. (чл.321, ал.6 ГПК).

Накратко, насочването може да стане в следните моменти:

• Още преди първото заседание– при призоваването на страните;
• По време на открито заседание, обикновено в първо съдебно заседание;
• В последващ момент-от съдебното производство по преценка на съдията и при наличие на готовност у страните за договаряне чрез медиация.

Безспорно най-подходящият момент за съдебно насочване към медиация е по време на разглеждане на спора пред първата инстанция. Практиката показва обаче, че в много случаи се постигат споразумения и при провеждане на медиация по дела, разглеждани от втора инстанция.

2. СЪДЕБНИ ПРОГРАМИ ЗА ПРЕПРАЩАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ

Съдебните програми за препращане към медиация са самостоятелна инициатива на един съд за предоставяне на информация и възможност за ползване на медиацията като високоефективен подход за разрешаване на спор с помощта на трети, независим експерт- медиатор.

Съдебнитепрограмипредоставятсъдействиесамонастрани, коитовечеиматобразуванидела в съответниясъд, къмкойто е програматазамедиация.

Медиация може да започне във всяка фаза на делото, стига да няма произнесено решение. Медиация може да се провежда в рамките както на първа, така и на втора инстанция.

3. ПРОЦЕСУАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕДИАЦИЯ В РАМКИТЕ НА ВИСЯЩО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

За да се проведе медиация в рамките на висящото производство пред съда могат да се използват следните процесуални средства:

– Отлагане на делото за разглеждане в следващо открито съдебно заседание – в този случай независимо от провежданата медиация страните имат възможност да правят искания за събиране на доказателства пред съда,

– Спиране на делото– по чл. 229, ал.1, т.1. ГПК

– Прекратяване на делото– при оттегляне или отказ от иска, при представяне на съда на постигната в резултат на процедура по медиация спогодба с молба да бъде одобрена като съдебна такава, съгласно чл. 231, 232, 233, 234 ГПК.

Най-често медиация се провежда между две редовни съдебни заседания, без да се налага отлагане или спиране на делото.

4. РОЛЯ НА СЪДИЯТА- ПРЕПРАЩАНЕ И ПОДКРЕПА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА

 

4.1. Законовиправомощия на съда за насочванекъм медиация

Процедура по медиация може да бъде започната от страните, както преди отнасянето на спора до съд, така и когато вече има висящ съдебен процес.

Чл. 11. Ал. 3 ЗМ

„Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.“

В рамките на висящ съдебен процес, съдът има правомощия – съгласно чл. 11 от Закона за медиацията да направи „предложение” за започването на процедура по медиация. Нещо повече, съгласно Гражданския процесуален кодекс, съдът вече разполага с правно регламентирана възможност да уведоми и насочи страните към доброволно уреждане на спора– да „напъти” към медиация .

Информирането и напътването към медиация от страна на съда дава възможност на страните да се запознаят с процедурата по медиация и да подходят с по-голямо доверие към нейната легитимност и ефективност. От своя страна постигането на споразумение между страните спомага за по-бързото приключване на съдебното производство и постигането на целта му. Това спестява време и финансов ресурс, както на съдебната система, така и на страните.

След като в рамките на висящ съдебен процес съдът „напъти” страните към медиация, или една от страните направи предложение за медиация със заявление до съда, за да започне медиация, и двете страни трябва да заявят пред съда съгласието си да участват в процедура по медиация.

В случаите на съдебно насочване, конкретните последици от съгласието на страните за започването на медиация са следните:

Съдът:

1. Се произнася с определение по заявлението на страните за медиация;
2. Определя срок за провеждане на срещите;
3. Изисква резултата;
4. Утвърждава спогодбата (при постигане на споразумение в процедурата).

Когато съдът одобри заявлението, страните могат да се обърнат към медиатор или Център за медиация, който се заема с подготовката и с провеждането на процедурата.

4.2. Функции на съдията при препращането

С оглед на общата законова рамка на ролята на съдията във връзка с препращането към медиация, конкретните практически функции на съдията при препращането към медиация, се извличат въз основа на международната практика по препращане, натрупана в съществуващите програми за медиация, функциониращи към съда (чрез медиатори към съда) или обвързани с него (чрез възлагане на медиатори или медиаторски организации в ролята на подизпълнители на услугата медиация).

Въз основа на опита от такива съдебни програми за медиация включително и на установената в България, най-общите задачи на съдията, изпълнявани в подкрепа на медиацията, могат да се изразяват в една или няколко от следните дейности (в зависимост от позволеното от законодателството и подредени според степента на активност на съдията при препращането):

– Да вземе решение доколко е подходяща медиацията за всеки конкретен случай – когато разглежда делото или по-късно, в съдебна зала, където отношението на страните и на адвокатите също може да бъде взето предвид;

– Да спомене варианта за медиация – съдиите могат да споменат конкретна съдебна програма за медиация, ако такава съществува в техния съд или медиацията, като цяло. Обикновено съдиите правят това в своята първоначална писмена комуникация със страните – чрез призовките, доклада, както и в съдебна зала – в първото съдебно заседание или в което и да е последващо заседание;

– Да информира страните за предимствата на медиацията – в практиката е доказано, че чрез посочването на предимствата на медиацията съдиите имат по-голяма възможност да мотивират страните да използват медиация. Страните са склонни да следват насоката на съдиите да използват медиация, особено когато виждат, че съдията е убеден в медиацията и я препоръчва, като възможност за положителен изход за двете страни;

– Да обсъди с адвокатите възможностите, предлагани от медиацията – разговорите с адвокатите и насърчаването на последните да използват медиацията е много важно, тъй като обичайно те са хората, които решават дали да се използва медиация – в повечето случаи страните биха следвали техния съвет;

– Да насрочи информационна среща относно медиацията – с медиатор или съдебен служител – това би било възможно, когато съществуват специални съдебни правила за препращането или такава възможност е предвидена от приложимото законодателство. В момента в България това не е изрично предвидено, но се обсъжда такава възможност;

– Да насрочи дата за медиация, задължавайки страните да опитат поне една среща по медиация – в момента това не е регламентирано, като възможност в българските закони и следователно не може да се прилага от българските съдии.

– Да отрази резултатите отмедиацията в съдебно решение или определение- в съответствие с процесуалния закон. Когато постигнат спогодба, съдиите я одобряват, ако са спазени законовите изисквания за това одобрение. Ако страните постигнат споразумение по допълнителни въпроси, които не са в обхвата на висящото съдебно производство, то тези въпроси остават извън обхвата на одобрената съдебна спогодба. Ако страните не постигнат спогодба или постигнат частично споразумение, съдията продължава съдебното производство, разглеждайки нерешените въпроси. Ако страните не се нуждаят от одобрение от съда за подписването на спогодба или не представят спогодбата си пред съда, съдебното производство се прекратява.

 

Важно е да  се посочи, че подкрепата на съдиите за медиацията, изразена пред страните  в съдебна зала и в съдебната документация, се оказва един от най-силните стимули за страните да използват медиация, тъй като тя увеличава доверието им в процедурата.

 
4.3. Съдействие от страна на съдията за постигането на спогодба

Съдиите могат да помогнат на страните да постигнат спогодба в рамките на производството по медиация само доколкото законодателството им позволява упражняването на такова правомощие. Тъй като българското законодателство много общо урежда функцията на съдията по подпомагане на страните да постигнат спогодба (Съдът „приканва страните към спогодба и посочва нейните последици”, чл.145, ал.3, ГПК), в практиката съществуват различни модели и степени на подпомагане на страните от съда при постигане на спогодба, като повече не се ангажират с активна намеса при воденето на преговорите между страните.

 

В ЕС

Директивата за медиацията предвижда, че съдията може да осъществява медиация в случай, че той не участва в съдебно производство, отнасящо се до съответния спор. В България все още не съществува възможност съдии да осъществяват медиация поради забраната в Закона за медиацията („Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебнатавласт, не могат да извършватдейност по медиация.”, чл.4, изр.2.)

5. ПРОЦЕДУРА И ПРАВИЛА ЗА НАСОЧВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ

 

Процедурата и правилата, при които става насочване към медиация, се определят от съответния съд, който ги прилага.

 

Обичайно, процедурата на насочванекъм медиация от страна на съдапротича по следният начин:

1.Избор на подходящи дела от съдията

• Предварителна преценка на съдията, с оглед предмета на спора.
• Евентуална последваща преценка може да се направи с оглед страните в първото съдебно заседание.

2. Информиране на страните от съда за възможността за медиация

Съдиите информират страните за възможността за разрешаване на спора чрез медиация

• В откритосъдебно заседание- в първо заседание по делото или в последващосъдебно заседание;
• Писмено- напр. с доклада по делото.

3. Съгласие от страните чрез подаване на формуляр за заявяване на медиация и последващотоподписване на споразумение за медиация.

– Ако формулярът е подаден от едната страна до съдебния координатор на съдебният център по медиация, координаторът се свързва с другата страна и търси съгласието й за участие.

– Ако формулярът е подаден от двете страни, още при подаване на заявлението, с помощта на координатора към центъра, страните избират дата, час и медиатор/и, които ще осъществят процедурата.

4. Провеждане на медиация от медиатори към съдебния Център за медиация

5. Информиране на съда за резултата от медиацията.

6. Координация от съда.

 

– Медиаторите, провели процедурата по медиация информират  съдебния координатор за резултата от медиацията писмено.

– При спиране на медиацията, на страните са задължени да уведомят съда за спирането (чл. 12, ал. 2 ЗМ);

– Съдията получава информация за изхода от медиацията веднага след приключването й. Ако е постигната спогодба и страните я представят, тя може да бъде одобрена от съда, ако са изпълнени законовите условия за това.