СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА
- ОСНОВАНИЯ ЗА СПИРАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ
Съгласно Закона за медиацията, може да има следните основания за спиране на процедурата:
– Съгласие или искане на страните (чл.14, ал.1, т.1 от Закона за медиацията) /3/;
- Смърт на медиатора (чл.14, ал.1, т.2 от Закона за медиацията);
- Оттегляне на медиатора по чл. 10, ал.3 от Закона за медиацията;
Съгласно чл.10, ал.3 от Закона за медиацията
„Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.”
Законът за медиацията задължава медиатора да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност.
Наредбата по чл.8 от Закона за медиацията изисква от медиатора да приеме да посредничи между страните по спора, само при условие, че може да запази своята безпристрастност.
При наличието на конфликт на интереси медиаторът може да продължи процедурата, когато е уведомил страните и те са дали съгласието си, но може и да се оттегли, независимо от желанието на страните.
Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата.
- ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ
Основанията за прекратяване също са посочени в закона, но прекратяване може да има и по преценка на медиатора.
- Постигането на споразумение (чл.15, ал.1, т.1 от Закона за медиацията);
- Взаимно съгласие на страните (чл.15, ал.1, т.2 от Закона за медиацията). Следва да бъде изразено ясно и недвусмислено;
- Отказ на една от страните (чл.15, ал.1, т.3 от Закона за медиацията);
- Смърт или прекратяване на страна по спора (чл.15, ал.1, т.4 и 5 от Закона за медиацията);
- Изтичане на 6 месеца от началото на процедурата;
- Прекратяване по преценка на медиатора.
В допълнение към законовите предпоставки за прекратяване, които не са изчерпателни, чл. 29 от Наредбата по чл. 8 от Закона за медиацията предвижда възможност медиаторът да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.
Изброените по-долу случаи са примери за наличие на обстоятелства, при които медиаторът следва в общия случай да прекрати медиацията:
– Медиацията се използва за протакане на съдебен процес;
– Медиацията се използва за прикриване на престъпление;
– Налице са данни за престъпление във връзка със случая за медиация;
– Налице са данни за физическо насилие между страните;
– Едната страна се страхува или е заплашена от другата, особено ако заплахите са за физическо насилие;
– Страна е под въздействие на алкохол, наркотици или е емоционално нестабилна и това състояние се проявява нееднократно. Тук трябва да се направи сериозна оценка на състоянието на страната и може ли да се предполага порок на волята при взимане на решения.
– Страните изпитват непреодолим гняв, омраза или нетърпимост една към друга;
– Налице е пълно недоверие между страните;
– Страните по каквато и да било причина нямат доверие в медиатора.
Предпоставки за прекратяване, уговаряни от страните
Страните могат да уговарят допълнителни предпоставки за прекратяване на медиацията в споразумението за медиация, което подписват в началото на процедурата. Най-често, особено при търговски спорове, такава предпоставка за прекратяване е изтичането на определен срок- обикновено между 1 и 2 месеца от началото на процедурата по медиация, в случай, че в този срок не се постигне частична или пълна спогодба.
Уведомяване на съда за прекратяването при висящо производство
Въпреки, че законът не задължава изрично страните да уведомят съда при прекратяването на процедурата по медиация, която се провежда по време на висящо производство, препоръчително е страните да уведомят съда за това, така, както са длъжни да го уведомят за спиране на медиацията. При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.
