Медиацията навлиза с нова сила в българското правораздаване. След решението на Конституционния съд през 2024 г., с което беше отменена съдебната медиация в момента на старта ѝ, Министерството на правосъдието предлага балансиран и по-практичен подход: въвеждане на задължителна информационна среща с медиатор по 12 граждански и търговски дела. Проектозаконът е публикуван за обществено обсъждане до 5 май 2025 г.
📌 Какво предвиждат промените?
Съдът ще задължава страните лично да участват в една информационна среща, на която медиатор ще им представи същността на процедурата, принципите ѝ, ролята на медиатора и възможните последици от участие. Тази среща ще се провежда преди или между съдебни заседания, само в първата съдебна инстанция и само веднъж за конкретното производство.
Задължението за участие е лично – страната може да бъде придружена от пълномощник, но адвокат не може да се яви вместо нея. Това гарантира реално информирано участие и възможност за лично изслушване на алтернативата, преди да се стигне до съдебно решение.
💡 По кои дела ще бъде задължителна срещата?
Измененията предвиждат съдът да задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или е отправено искане за:
- разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
- парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
- делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
- развод по чл. 49 от Семейния кодекс, заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2;
- разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
- изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
- разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
- определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
- издръжка;
- възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
- парично или непарично вземане по граждански спорове, произтичащи от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие, с цена на иска до 25 000 лв.;
- парично или непарично вземане по търговски спорове по чл. 365, ал. 1, т. 1, без оглед цената на иска
⚖️ Какви са стимулите за страните?
✅Безплатна информационна среща – разноските ще се покриват изцяло от бюджета на съда
✅Безплатна процедура по медиация до 3 часа – при съгласие на страните
✅Връщане на 75% от държавната такса, ако се постигне спогодба
⚠️Глоба от 50 до 300 лв. при неоснователен отказ за участие, след като съдът е разпоредил срещата
Тези финансови и организационни механизми целят да мотивират страните да търсят доброволно споразумение, без да ги санкционират за самия избор дали да участват в медиация или не. Глобата е обвързана само с неявяване на задължителната среща – не и с отказ за последваща медиация.
🧭 Защо тази промяна е важна?
Много спорове, особено в семейната и гражданската сфера, не се нуждаят от съдебна битка, а от диалог и посредник. Възможността страните да получат ясна, неангажираща информация, преди да вземат решение, е важна стъпка към по-зряло, информирано и хуманно правораздаване.
Институт „Итера“ подкрепя и развива културата на медиацията в България от 2007 г. насам. Вярваме, че всяка стъпка към информирано и доброволно разрешаване на конфликти е стъпка към едно по-добро общество.
Следете нашия блог за коментари, анализи и разяснения по ключовите промени в законодателството.
