Човешките същества са програмирани да бъдат добри. Ефекти на добротата върху мозъка

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email

Няма акт на доброта, независимо колко малък е, който да е загуба на време. Жестовете на емпатия и добронамереност са израз на обич, благодарност и истинска мъдрост. Те ни свързват с другите по възможно най-пълноценния и благороден начин.

Интересно е, че още Чарлз Дарвин е говорил за огромното влияние на добротата върху живота и развитието на човешките същества. Според него тя е нашият най-силен и ценен инстинкт, който прави оцеляването възможно не само за човечеството като вид, но и за всички живи същества.

Добротата има своето собствено пространство в мозъка и използва невронните мрежи на емпатията. Когато някой около нас страда и се нуждае от грижа, той насърчава добротата ни, провокирайки ни да му предложим помощта и утехата си.

Този изключителен механизъм има конкретна цел: да ни накара да разберем, че сме много по-силни, когато сме свързани с други хора, отколкото когато сме сами. Това е интересен момент, който бихме искали да разгледаме малко по- задълбочено.

Човешките същества са програмирани да бъдат добри

Джером Каган е известен професор по психология в Харвардския университет, който защитава идеята, че добротата е заложена в човешкия мозък.

„Както казва Чарлз Дарвин, добротата- подобно на любовта, състраданието и грижата за другия, са биологични тенденции, които имат своята конкретна цел– да ни помогнат да оцелеем като вид”, смята проф. Каган.

За съжаление, само защото мозъкът идва с тази вече „инсталирана програма”, не означава, че сме склонни да приотизираме добротата. Съществуват други биологични тенденции, които също имат огромно влияние върху нашето поведение- гняв, ревност и, разбира се, насилие.

От своя страна Даниел Голдмън ни напомня, че една от най-интензивните емоции за мозъка е състраданието– когато я изпитваме, се активира цялата лимбична система, освобождават се и неврохимикали- като окситоцин, които организират цяла феерия от положителни емоции, сред които емпатията и желанието да направим добро ни облагородявят още повече като вид. Това е невероятен феномен, който заслужава да бъде практикуван.

Според експертите по човешки емоции, добротата е наследствен инстинкт, който е учил нашите далечни предци, че във враждебна среда не оцелява най-силният, а по-скоро онзи, който е създал около себе си най-добрата мрежа за подкрепа.

Емоциите са заразни, а нашите огледални неврони ни позволяват да идентифицираме страха у другия, за да предвидим риска, или да разберем, че помощта, която оказваме на околните, е един от начините да инвестираме в себе си, така че в бъдеще и ние да бъдем подпомогнати, когато имаме нужда от това.

Добротата и състраданието подобряват психичното здраве

Дахер Келтнер, професор по психология в Калифорнийския университет, обяснява, че ценностите, които съставляват гръбнака на съвременните общества, напълно разрушават нашата естествена склонност към състрадание и доброта.

Парите например са един от основните аспекти, които ни индивидуализират, изолират и подтикват към ожесточена конкуренция. Ние губим както чувството си за социална близост, така и желанието си да признаем благополучието на нашите връстници, защото неусетно се превръщаме в съперници, които се надпреварват за повече отличия, пари и придобивки. „Ето по тази причина най-богатите хора най-рядко проявяват състрадание”, пише проф. Келтнер в книгата си „Роден да бъде добър”.

Интересно е обаче да се отбележи, че състраданието, както и добротата, могат да бъдат тренирани. Ако осъзнавате, че сте се дистанцирали прекалено много от своята същност и се ръководите предимно от егоизъм и материализъм, може би е време да помислите за необходимостта от промяна.

Защото добротата е единствената инвестиция, която никога не се проваля.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: exploringyourmind.com