Професор Джузепе де Пало е консултант на Европейския парламент по въпросите на медиацията, участвал в изготвянето и представянето на най-актуалните проучвания и анализи за прилагането на медиацията пред Европейския парламент през 2013- 2015 г.
След емблематичния му доклад пред Европейския парламент от 26 февруари 2015г. с предложения за промяна в Директивата за медиацията чрез въвеждане на задължителна първа среща по медиация, професор де Пало получава покани от няколко европейски държави, за да консултира за възможностите за промяна директно в националните законодателства. България е една от държавите, в които проф. де Пало ще участва в такива консултации и ще представи предложенията си за промени на Европейско ниво и италианския опит, довел до над 140 000 медиации годишно.
Професор Де Пало, известен сте като един от най-големите защитници на задължителната медиация, която дава отлични резултати в Италия.
Какви са основните Ви аргументи ЗА задължителната медиация?
На практика няма държава по света, в която гражданската и търговската медиация да е оказала значително въздействие за разрешаването на спорове, при липсата на някакъв вид „задължителност ЗА опитване” на медиация, което е нещо съвсем различно от „задължителност НА провеждането” на медиация. Може да е очевидно, но понякога все още чувам, че хората не могат да бъдат задължавани да се съгласяват! А тук казваме просто, че от хората трябва да се изиска да опитат да се споразумеят.
Вижте какво се случи в Италия. Медиацията фактически не съществуваше между 1993 г., когато беше приет първия закон в тази сфера, и март 2011 г., когато тя стана задължителна. Независимо от 20-те години на активно “Италианско медиаторско движение” (обучения, конференции, книги и множество законодателни актове, насърчаващи доброволната медиация), имахме много малко случаи на медиация преди да стане задължителен опита за провеждане на медиация преди сезирането на съда по конкретния спор. От март 2011 г. броят на случаите на медиация скочи от може би около 150 медиации на месец, до 5 000 медиации месечно, и по-късно – до 12 000 медиации месечно през март 2012 г. . А след възстановяването на задължителния опит за медиация през септември 2013г. случаите са над 140 000 за 1 година, и близо половината от случаите завършват със споразумение.
Казано по друг начин, на тези, които казват “може да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие”, отговорът следва да бъде, че от гледна точка на политиките, “ако имате един милион коня, и знаете, че са жадни (за разрешаване на спора им), заведете ги до водата и мнозинството от тях ще пият”. Ако това е вярно, да се отказваме от това да заведем конете до водата с всички необходими мерки (финансови стимули, ако не задължителна медиация- поне пробно), е пълен абсурд.
Какви рискове може да крие задължителната медиация? С кои от тях се сблъскахте в Италия?
Първият риск е потенциалното намаляване на качеството на медиацията, тъй като броят на медиациите и медиаторите нараства в геометрична прогресия. Такъв беше случаят в Италия. Броят на медиаторите достигна 40 000, а този на регистрираните медиаторски организации (бел. ред. в Италия се регистрират само медиаторските организации, не отделните медиатори), нарастна от дузина до близо 1 000 в рамките на месеци. Сега, когато пазарът се разраства, има нужда от финансови ресурси за осъществяване на контрол и прилагане на механизми за контрол на качеството. Трябва да призная, че това не се случи в Италия. Затова в това отношение Италианската адвокатска колегия имаше основание, когато се бореше срещу закона. Все пак обаче, мерките срещу това положение се оказаха много по-лоши от проблема. Всъщност, след решението на Конституционния съд през 2012г., медиацията буквално спря. След повторното въвеждане на задължителност през 2013г. този път на задължителна първа среща по медиация, нещата отново се задвижиха в посока напред.
По какъв начин медиацията е полезна за практиката на адвокатите?
Повече от две десетилетия в тази сфера, се срещам с адвокати, които ми казват, че използват медиаторските умения, научени в обучения, и по време на медиации в ежедневната си практика.
Да погледнем въпроса директно: Днес, уменията за преговори, консултиране и медиация не се преподават специално в Юридическите факултети в ЕС. Те обаче са основни за предоставянето на една по-добра услуга за клиента, независимо дали адвокатската ви практика е основно във воденето на съдебни дела. С други думи, дори за адвокати, които не представляват в момента клиенти в медиация, „медиаторските компетентности” са основен актив в ежедневната им практика.
Проф. Д-р Пламен Илиев, ректор на Икономически университет- Варна:
„Варна е иновативна в много неща. Аз ще спомена един факт, пролетта имаше една кръгла маса в Института на правосъдието. Там изнесоха анализ за състоянието на съдебната администрация и се оказа, че това са около 10 000 човека извън магистратите, при които Варна беше с най-висок процент на хора с висше образование- около 65%. Точно обратното беше съотношението в столицата. Не е случайно, че именно тук се раждат такива идеи за партньорство.“
Какво казвате обикновено на адвокати, които са скептични към процедурата?
Едно нещо е сигурно, ако отидете на съд – една от двете страни има грешна преценка за това как да спечели делото. Не бихте искали клиентът ви да си даде сметка, че сте вие сте направили неправилна преценка. Така, че винаги си заслужава да опитате. Ако не се споразумеете, при всички случаи получавате полезна информация за случая. Знам, че това е „сух” и опростен подход. На практика, редовно водя разговори за пречките при директните, неасистирани преговори, за добавената стойност на медиацията и така нататък. Все още, адвокатите като цяло не искат да приемат, че трето неутрално лице може да им помогне да намерят по-добро преговорно решение. Те намират първия ми аргумент за много по – убедителен.
Как виждате медиацията в Европа в следващите 5 години?
Тя може да бъде много по-различна от сегашната. Бихме могли да имаме стотици или хиляди медиации всяка година. Твърдя това поради следните причини. Медиацията съществува в ЕС почти двадесет години. Все още обаче, медиацията не е успяла да даде очакваните резултати. Това доведе до преосмисляне на ключовото въздействие на ефективните политики за медиацията, и до противопоставяне на доказаната липса на приложимост на по-старите политики като всички тези, ограничени до „насърчаване” на медиацията. Както показа Италианският пример, придаването на задължителност на медиацията по някои спорове, би могло да доведе до хиляди медиации; и също да донесе икономически и социални ползи. В крайна сметка, всичко друго, което са опитвали досега, се е оказало неуспешно.
Следва да добавя, че самият Европейски парламент вече обмисля да поведе промяната в политиката. В Доклада с предложения за промени в Директивата за медиацията, който беше представен пред Правната комисия на Европейския парламент на 26 февруари 2015г., предлагаме конкретни мерки за включване на задължителен опит за медиация.
Механизмът накратко
Преди да се започне съдебно производство – при определени видове спорове страните трябва да участват в сесия по медиация, но могат да изберат да я прекратят по време на първата среща без това да има каквито и да е негативни последици за тях.
След представянето на този механизъм вече няколко държави, сред които и България, заявиха директен интерес към него и отправиха покани за обсъждането му в контекста на националните законодателства. Няколко успешни истории от няколко държави-членки на ЕС, биха могли да се превърнат в искрата за истински бум на медиацията в ЕС.
