Какво се случва с медиацията в България?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email

Как да премерим какво е новото?

Ще ви разкажем в истории – с истински лица, събития и резултати от последната година.

В последните месеци няколко от току-що завършилите ни курсисти ми звъннаха съвсем скоро след завършването на обучението си за да обсъдим как да проведат вече организирана от тях медиация. Търсенето на медиация вече е много по-забележимо в сравнение с това отпреди 2-3 години например.

Още повече са тези курсисти, които между двете нива на обученията бяха успели да завършат повече от успешно тежки преговори за себе си и свои клиенти – от имоти, до лични отношения и търговски сделки.

Случва се вече да ни се обаждат и адвокати, които се интересуват от медиация за клиента си, хора, които търсят медиация при нас, както и такива, които питат как да открият медиатор и в техния град.

Това е оживление. Факт.

Също така факт е, че медиацията вече е дума, която не само, че е известна на повечето юристи и представители на институции, отговорни за препоръчването и ползването й, но и такава, която предизвиква емоции – при някои като от настъпване, но при повечето – интерес от възможността да се включат в нещо модерно и смислено.

Институциите, които застанаха зад медиацията:

Председателят на ВКС Лозан Панов и Министерство на правосъдието

На кръгла маса през ноември 2015 г. беше поставено сериозно начало на обсъждането има ли почва в България задължителната медиация.

Темата за задължителната медиация беше вдъхновена от посещението на професор Джузепе Де Пало в България, през юни 2015г., когато той представи Италианския модел на задължителна медиация, който прилаган в България, би могъл да спести 700 милиона годишно.

Омбудсманът

Към активно подкрепящите медиацията се присъединиха с ясно заявена подкрепа омбудсманът Мая Манолова и заместник-омбудсманът Диана Ковачева.

Те не само предложиха „Да се въведе задължителна първа обща среща по медиация при спор за родителски права“, но и внесоха конкретни предложения за законодателни промени в Министерство на правосъдието.

Председателите на 22 съдилища от 16 съдебни района

Интересът към създаването на съдебни програми за медиация се разраства сред все повече съдилища в страната. На специален семинар за ръководители на съдилища през ноември 2016г. с американски федерален съдия, председателите разпалено обсъждаха дали съдебни програми или задължителна първа среща за медиация ще се окажат разковничето на успеха за медиацията в България. Или и двете. Семинарът се проведе в рамките на проекта „Медиация в подкрепа на бизнеса: Насърчаване на справедливото и целесъобразно решаване на спорове чрез съдебни програми за медиация“, финансиран от фондация „Америка за България“.

Все по-обичайно е да чуеш съдия в съдебна зала да прикани страните да опитат споразумение с медиация – защото става в 1-2 срещи и наистина спестява много усилия и средства. И вече не само в София.

След като в периода от 2009 до 2012 г. бяха обучени в медиаторски техники и препращане над 50 съдии от София, започна инициатива по внимателно и активно разясняване на спорещите страни за медиацията, което нареди България сред първите в Европа държави, в която съдиите подкрепяха ползването на медиация и насочваха към нея.

В периода 2016- 2017 г. нови 77 съдии от цяла България бяха обучени в специални техники за препращане към медиация и резултатите вече са факт – десетки успешни препращания към медиация във Варна, Бургас и Плевен още през първите месеци след обученията. Както семинарът за председатели на съдилища, това също се случи в рамките на проекта „Медиация в подкрепа на бизнеса: Насърчаване на справедливото и целесъобразно решаване на спорове чрез съдебни програми за медиация“.

Един от най-силните ефекти на явлението „препращане“ към медиация от съда е „превантивното действие на думата на съда“, че има медиация и той я препоръчва. Факт е, че вече има хора, които идват на медиация много преди да завеждането на дело, защото вече са чули, че съдът ще ги препрати.

Вече не е необичайно адвокат да се обади и да потърси медиация за клиента си.

Съвсем обичайно стана и адвокатите да придружават клиентите си в медиация – така, както наистина се осигурява сигурност за решенията и бързо споразумение.

Статистиката показва, че за последните 6-7 години над 1000 адвокати са присъствали в процедура по медиация.

Повече от 100 адвокати са специално обучени в представителство при медиация.

Наред с това, от адвокатите дойде и нов стимул за ползването на медиация- през 2016 г. в Адвокатската тарифа беше предвидено, че адвокатите ще получават възнаграждение за участието си в медиация – безспорен стимул да се включат в медиация с клиента си. „За медиация по граждански и търговски дела адвокатската такса ще е 1/3 от тази, която би се дължала при исков процес.“

Нарастващият интерес на адвокатите е видим и на всяко събитие, организирано за тях.

Все повече институции приемат за естествено не просто да проявят интерес към медиацията, но и да намерят начин да я въведат в своята система. Пример за това е Регионалният инспекторат по образованието във Варна, където няколко месеца след Деня на медиацията през ноември 2016 г., през 2017 г. вече е в процес разгръщането на цяла програма за въвеждане на медиация в училищата.

Малко по-рано през ноември, Омбудсманът събра на експертна дискусия по проблемите на медиацията представители на всички ключови организации, свъзани със съдебната власт: заместник-министърът на правосъдието, заместник-председателят на ВКС, членове на ВСС, и още близо 40 висши магистрати и представители на съдебната власт, на академичната общност, експерти и медиатори.

Медиаторите

Медиаторите са едни от хората, които носят най-голяма отговорност за това медиацията да се ползва масово.

В момента има 1792 медиатори вписани в Единния регистър на медиаторите.

От тях повече от 1/3, 634 медиатори, са обучени лично от нашия екип през последните над 10 години.

Медиите също дават своя принос за популяризирането на медиацията.