Медиацията не е отговор на насилието в училище, но е стъпка към облекчаването му

Медиация в училище?

Да отидем при някой, който да ни помогне да се разберем всеки пък като се скараме? Вместо да се бием? Да бе, да.

Звучи хубаво, но как ще стане?

Наскоро две момичета на 16 години се бяха сдърпали, защото едната крещяло на другата, че е крадла и лъжкиня, а другата от своя страна й зашлевила шамар. В среща по медиация лично с всяка, стана ясно, че едното момиче смята, че другото е откраднало от дома му бижута на майка й. Сега има проблем с майка си и е наказана, че дружи с „престъпнички“. А другата наистина е откраднала от дома на съученичката си две бижута на майка й. Защо? Оказва се, че е искала да намери пари, за да помогне … на своята майка, да плати наема, за да не се местят отново в по-лошо жилище, и за да има средства да води делата за да си върне родителските права над по-малката й сестра, взета от втория й баща.

С медиация изходът е щадящ и за двете момичета – истинските притеснения излизат наяве, потушава се напрежението между тях и имиджът им в училище и вкъщи се възстановява, както и приятелските им отношения. Но най-важното – момичето в риск не бива „изключено“ от училище, или санкционирано „с цялата строгост на закона“, както често се пледира.

Изходът без медиация също е ясен. Заклеймяване и влизане в руслото на „лошите“, отхвърлените, „престъпниците“.

По сходен начин може да се подходи и с боя. В училище. „Насилникът“ е дете, с проблеми. И трябва да бъдат разбрани причините да действа така. НО, има една голяма разлика. Все пак НЕ, не може да го оставяме да се вихри и да тормози другите деца. Трябва да спазва правила и да бъде санкциониран всеки път, като ги престъпи, и той и родителите му. И същевременно трябва да има възможност да бъде изслушан, за да се разберат „причините“ за насилието. И да получи помощ за промяна на поведението.

Кога сработва медиацията? И кога не?

Медиацията сработва, когато децата, а и възрастните, които са замесени, разбират значението на това, което правят, и могат да се владеят, поне базово.

При повечето спорове в училище, свързани със скарвания, недоразумения, клюки, обиди, злепоставяне, кражби, някои сбивания, медиацията дава резултат.

За кои случаи медиацията не е подходяща?

Когато има насилие или тормоз, когато се вреди умишлено или липсва самоконтрол, медиацията не е подходяща. Тогава се използват други методи, включително възстановително правосъдие, което има за цел „да възстанови справедливостта“ за всички замесени. В тези случаи се съчетават поне 3 неща: изслушване и консултиране индивидуално на „извършителя“ и на жертвата, с цел да им се помогне да преминат през конкретната ситуация и да избягват за в бъдеще такива, евентуално съвместно обсъждане с всички засегнати от ситуацията – деца, родители,учители, и понасяне на последиците чрез санкция за „извършителя“.

Какво всъщност „прави“ една училищна медиация?

В спокойна среща ученици-медиатори помагат на съучениците си да разрешат недоразумения – като изслушват и проучват как всеки си представя най-добрите решения на ситуацията. При по-сложни случаи или при такива, в които има замесени учители и родители, медиацията се провежда от възрастни – учители, психолози и други специалисти.

Медиаторите могат да се срещнат с всеки от замесените в конфликта заедно или поотделно. Могат да разговарят както в специална среща по медиация, така и директно на двора или на мястото на конфликта – като помогнат още преди да ескалира. Разбира се, след като им бъде поискана помощ – те не се месят без да бъдат повикани.

Защо медиацията е толкова ефективна?

Защото всяко човешко същество има дълбоки мотиви да прави това, което прави. И винаги става дума за засегнати нужди. Колкото по-засегнати, толкова по-голям конфликт. Медиацията разгръща спуснатите завеси на „разиграния конфликт“, и вижда кои са истинските засегнати нужди. На кого какво му липсва? Сигурност, уважение, значимост, приемане, свобода да изразява мнението си, или да бъде различен… И търси заедно с участниците отговори как да бъдат удовлетворени тези потребности. Как да се почувства зачетен всеки от участниците.

Как се постига това– всички да са доволни?

Медиацията е прост разговор. Но не лесен. Той се ръководи от добронамерен и към двамата човек – ученик или учител в случая. Той зачита мненията на двамата, не ги обвинява и не дава мнение кой е прав и кой не. Пази в тайна споделеното в личен разговор. Изслушва техните виждания и заедно с тях изследва как могат да се подобрят нещата. Медиаторът е умел в разбирането на притесненията и желанията, в успокояването на емоциите и във воденето на разговора към творчески решения, добри за всички.

Какво променя медиацията в училище?

Най-очевидното – видимо намалява конфликтите и помага да се овладяват с минимум неприятни последици. Спестява допълнителни проблеми за училището и учениците в конфликта. Но най-важното – дава на учениците реални умения за разрешаване на проблеми. Далеч надхвърлящи класната стая. Прави ги по-отговорни и в крайна сметка, води по много по-приятна и спокойна среда в училище.

Как могат да се приложат такива програми за доброволно разрешаване на спорове на практика?

Програмите за медиация в училище са нещо лесно изпълнимо.

За да я има една програма за медиация, от която да се ползват учениците в едно училище, е достатъчно да има 1 или няколко учители-медиатори, които да координират случаите, и група обучени ученици, които действат като медиатори. В повечето случаи децата се справят успешно със скарвания между съучениците си, включително клюки, словесни нападки и леки физически схватки.

Достатъчно е децата и учителите в цялото училище да бъдат запознати, че в училището има такива обучени учители и ученици, към които могат да се обърнат за помощ. Без никой да ги обвинява или осъжда, че са се сбили, и без да се налага да решават със сила, нещо, което може да се реши с думи, изслушване и обсъждане.

Програмата за възстановително правосъдие в училище задължително включва поемането на случаите от възрастен- обучен учител или психолог, който да изследва случилото се и да предразположи за разговор замесените в случката, за да разбере мотивите и проблемите, довели до нея и да им помогне да преодолеят неприятностите с минимум неблагоприятни последици за всички.

Как това може да се случи на практика?

Лесно е да се обучат децата. И учителите също.

Само за два часа пред очите ми деца от втори клас успяха да покажат по впечатляващ начин как могат да поделят по 1 бонбон между двама, да използват медиаторски реплики и въпроси, за да решат спор, и да обяснят как всъщност помага медиаторът- като изслушва и пита, без да дава решения.

Стъпките са лесни. Решенията зависят от нас- като родители, които да поискат това, учители, които да го предложат, и дректори, които да го подкрепят. А в реализацията можем да участваме всички заедно.