Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите православни празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при Сина Си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето Царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”

Честит празник и на имениците Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара.

Празникът на Варна се отбелязва от 1993 г. в деня на Успение на Пресвета Богородица. През 2007 г. за първи път 15 август е обявен и за почивен ден. Така за първи път в историята на България град празнува своя празник като неприсъствен ден.