За шеста поредна година отбелязваме Дни на медиацията – официално честване, съместно с Окръжен Съд-Варна и Камара на медиаторите в България.

За шеста поредна година отбелязваме Дни на медиацията – официално честване, съместно с Окръжен Съд-Варна и Камара на медиаторите в България.

Предвид обстановката в страната, събитието протече в ONLINE формат, но това не ни попречи да споделим всички значими събития в сферата на Медиацията през 2021 година.

Събитието бе открито от Лиляна Савова – Председател на Институт “Итера” и Камара на медиаторите в България, Марин Маринов – председател на Окръжен съд Варна и Венета Иванова – член на УС на Институт Итера и Камара на медиаторите в България.

Бяха представени оптимистични данни за успешната работа на Центъра по Медиация към Варненския съдебен район.

Представиха се съвместните дейности между Институт “Итера”, Камара на медиаторите в България и Университетския център по медиация на Икономически университет- Варна.

Беше споделен опита на първата в България детска градина, която прилага медиацията.

Камарата на медиаторите в Българият връчи вече традиционната специална награда за принос в развитието на Медиацията, като тази година бе отличена доц. д-р Андрияна Андреева.

Камарата на медиаторите в Българият връчи вече традиционната специална награда за принос в развитието на Медиацията, като тази година бе отличена доц. д-р Андрияна Андреева.

Днес се проведе заключителното събитие на инициативата „Медиацията във висшето образование – новата култура на комуникация в 2021 г.“.

През последната година се проведе младежката инициатива „Медиацията – новата култура на общуване в 21 век“,  която се реализира в партньорство между Университетски център по медиация (УЦМ) към ИУ – Варна, Институт „Итера“ и Дирекция „Образование и младежки дейности“ към Община Варна. Една част от дейностите бяха свързани с провеждане на проучване за нагласите спрямо приложението на медиацията в университета и създаване на кратък наръчник, който да послужи за запознаване с начина на провеждане на процедурата в университета.


Анализирайки отговорите от анкетата, забелязахме няколко важни аспекта – 99% от анкетираните знаят какво е медиация, 96 % намират, че е напълно приложима в университета и 87 % бих се обърнали към университетския център, при конфликт с преподавател или служител. От друга страна едва 36 % знаят къде  в сградата на университета се намира университетския център по медиация, а 29 % са участвали вече в процедура по медиация. Този резултат всъщност е напълно обясним, предвид факта че създадохме УЦМ на 6.10.2020 г (едва година по – рано), като същевременно значителна част от учебните дейности се провеждат онлайн.


Най – важни за нас, обаче, са резултатите които сочат, че 100 % от анкетираните смятат, че умението да преговаряш е важно при общуването с останалите, 100 % от анкетираните разбират, че хората се различават по начина по който възприемат и обработват информацията и отново 100 % смятат, че темата за емоционалната интелигентност трябва да бъде част от висшето образование в България. Вярваме, че това се дължи на всички вложени до момента съвместни усилия за популяризиране на процедурата по медиация и нейните безспорни предимствата.


Наръчникът „Медиация във висшето образование“ ще бъде предоставен на библиотеките във висшите и средни училища, както и можете да го откриете със свободен достъп в ел. формат тук


Медиацията във висшето образование – новата култура на комуникация в 2021 г.

Заключително събитие за младежка инициатива “На фокус: Медиацията във висшето образование – новата култура на комуникация в 2021 г.”

Имаме удоволствието да Ви поканим на заключително събитие за представяне на постигнатите резултати в рамките на проекта “На фокус: Медиацията във висшето образование – новата култура на комуникация в 2021 г.”, реализиран от Университетски център по медиация (УЦМ) при Икономически университет – Варна съвместно с Дирекция „Образование и младежки дейности“ при Община Варна.

Ще бъде представен и Наръчника на младия медиатор. Автори на наръчника са Доц. Андриана Андреева, Лиляна Савова, Венета Иванова и Д-р Диана Димитрова.

Наръчника ще бъде достъпен и online след 10.11.2021 г. на сайта ни itera.bg.

Организаторите са предвидили и време за дискусия относно основните послания на младежката инициатива, предложения и перспективи за популяризиране на медиацията във висшето образование.

Поради въведените строги противоепидемични мерки събитието ще се проведе онлайн на следния линк: https://meet.google.com/ttf-phwu-gsv

Щастливи сме да споделим с вас резултата от едно незаменимо партньорство с ДГ 23 “Иглика” Варна, а именно Методиката за въвеждане на Медиация в детската градина!

Да, Медиация в детската градина е мисия възможна❗️
Щастливи сме да споделим с вас резултата от едно незаменимо партньорство с ДГ 23 “Иглика” Варна, а имено Методиката за въвеждане на Медиация в детската градина!
✅ Създадохме процедура, съобразена с всички законови изисквания и вътрешен правилник на образователната институция!
✅ Разработихме авторски ресурси за развитие на Емоционални компетентности и здравословни стратегии за справяне с конфликти в детската градина!
✅ Създадохме и “МОСТ НА МИРА” – образователен ресурс, съчетаващ в себе си 5-те етапа на процедурата по медиация, адаптиран за деца.
🔜 Очаквайте съвсем скоро официалното представяне на нашите авторски дигитални герои Александър и София!
Повече за проекта, вижте във видеото 👇
С благодарност към Знание.БГ и БНТ 2 за интереса към нашата работа!

Студенти и ученици получиха награди в конкурса за есе “Медиацията в моите представи”

На специална церемония в Икономически университет – Варна на 25 май 2021 г. бяха връчени награди на студенти и ученици, участвали в конкурса за есе „Медиацията в моите представи“.

Удовлетворение, впечатления и сърдечни благодарности към всички участници изказаха организаторите на конкурса: доц. Андрияна Андреева – ръководител на Университетски център по медиация в ИУ – Варна, Марин Маринов – председател на Окръжен съд – Варна, и Лиляна Савова – председател на Институт „Итера“. Връчени бяха специално подготвени грамоти и награди.

При учениците на призови места се класираха:
✅1-во място: Десислава Костадинова Христова – Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски”, Варна;
✅2-ро място: Пресиана Красимирова Кирякова –  СУХНИ „Константин Преславски“, Варна;
✅3-то място: Стефани Димитрова Стефанова – Варненска търговска гимназия „Г.С. Раковски“

Класираните на призовите места  при студентите са:
✅1-во място: Жасмина Иванова Райкова – 4 курс,  специалност „Съдебна администрация“ в ИУ- Варна;
✅2-ро място: Цветомир Анатолиев Цветков – 1 курс, специалност „ Туризъм“ в ИУ- Варна;
✅3-то място: Алекс Аспарухов Йотов –  специалност „Дигитални медии и ПР“ в ИУ- Варна.
Грамота за участие получи Сиана Атанасова – 1 курс, специалност „Икономика и търговия“ .

Връчване на награди на студенти и ученици, участвали в конкурса за есе „МЕДИАЦИЯТА В МОИТЕ ПРЕДСТАВИ“

За нас е удоволствие да ви поканим на официалното връчване на награди на студенти и ученици, участвали в конкурса за есе „МЕДИАЦИЯТА В МОИТЕ ПРЕДСТАВИ“ .

Тържеството ще се проведе на 25 май (вторник) 2021 г. от 11:00 часа на парадния вход на ИУ-Варна.

Организаторите от Институт Итера, УЦМ и Окръжен съд – Варна са подготвили специални награди за класираните на призови места и грамоти за участниците в конкурса.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!

ПРОГРАМА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ “МЕДИАЦИЯТА В РАЗЛИЧНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ СФЕРИ”

ИНСТИТУТ „ИТЕРА“

УНИВЕРСИТЕТСКИ ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ КЪМ ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

КАМАРА НА МЕДИАТОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ “МЕДИАЦИЯТА В РАЗЛИЧНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ СФЕРИ”
11 май 2021 г.

П Р О Г Р А М А

10:00 – 10:15 ч.    Откриване на дискусионния форум
Зала 1 ИУ-Варна/ Дистанционно присъединяване в Google meet
meet.google.com/snt-dzvb-non

1. Приветствие от организаторите
2. Приветствие от академичното ръководство
3. Приветствия от официални гости

10:15 – 12:00 ч.    Доклади и дискусии- Зала 1, конферентна връзка

ОФИЦИАЛЕН ПАНЕЛ

Приветствие от организаторите на конференцията
Приветствие от ректора на ИУ- Варна- проф. д-р Евгени Станимиров
Приветствия от председатели на съдилища: Ванухи Аракелян – Председател на Апелативен съд -Варна; Марин Маринов – Председател на окръжен съд -Варна, Елена Янакиева – председател на Административен съд -Варна

ДОКЛАДИ И ПАНЕЛИ ЗА ДИСКУСИИ

Модератори: доц. д-р Андрияна Андреева- ИУ-Варна, УЦМ; Лиляна Савова– Институт “Итера“ и Камара на медиаторите в България

ПЛЕНАРНИ ДОКЛАДИ И ИЗКАЗВАНИЯ

– Доц. д-р Диана Ковачева – Омбудсман на Република България: „Медиацията в България: повече решения в подкрепа на правата на човека“
– Доц. д-р Ана Джумалиева: „Приложение на медиацията в производството по дискриминация“ – Председател на Комисията за защита от дискриминация
– Проф. д-р Дарина Зиновиева: „Медиация и медиатори в здравеопазването- практически въпроси“- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
– Доц. д-р Надежда Йонкова: „Медиация и изкуствен интелект“ – Заместник – директор на Институт за държавата и правото при БАН

МОДУЛ: „МЕДИАЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА“

– Марин Маринов: “Медиацията като част от съдебната реформа“
– Доц. д-р Галина Ковачева: „Конфликтът във взаимодействието между престъпника и жертвата и институтът на медиацията“
– Доц. д-р Владимир Досев: „Езикови характеристики на медиацията“
– Марияна Ширванян: „Медиацията в контекста на правото на ефективни вътрешноправни средства за защита“
– Марияна Ширванян, Владимир Данев: „Медиациата в контекста на правото на ефективни вътрешноправни средства за защита“
– Владимир Данев: „Медиацията като алтернатива на дисциплинарното производство“
– Д-р Гергана Върбанова: “Дигитална трансформация в процеса на медиация“
– Гл. ас. д-р Виолета Владова-Иванова: „По някои въпроси за медиацията в търговските отношения“

МОДУЛ „МЕДИАЦИЯТА В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР“

– Гл. ас. д-р Даниела Маринова Петрова: „Международно правна уредба на медицията в ЕС“
– Станислава Касикова: „Медиацията и потребителската защита“
– Никола Живков и Мариета Живкова: „За медиацията като нова култура за решаване на спорове“

МОДУЛ „МЕДИАЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО“

– Доц. д-р Андрияна Андреева „Приложение на методите на медиацията – от висшето образование до пазара на труда“
– Лиляна Савова: „Модел за въвеждане на медиацията в предучилищното образование“
– Венета Иванова: „Развиване на емоционална компетентност и умение за управление на конфликти чрез методите на медиацията във възрастта 3-7 години“
– Гл. ас. д-р Диана Димитрова „Медиацията като учебна дисциплина във висшите училища“
– Д-р Недялка Александрова: „Знанието за медиацията в обучението по международен бизнес“
– Жасмина Райкова: „Медиацията в образованието“
– Марчела Петрова: „Приложение на медиацията в детската градина“

МОДУЛ „МЕДИАЦИЯТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО“

– Доц. д-р Галина Йолова: „За някои възможни аспекти на медиацията при здравноосигурителните правоотношения“
– Гл. ас. д-р Даниела Маринова Петрова: „Правна регламентация на здравният медиатор и неговото въздействие върху устойчивото развитие на социалният капитал“

ЗАЯВИЛИ УЧАСТИЕ В ДИСКУСИИТЕ

– Магдалена Давидова – председател на Районен съд – Варна
– Веселка Златева – председател на Районен съд – Пазарджик
– Михаил Алексов – Председател на Районен съд Перник
– Калин Баталски – председател на Окръжен съд – Перник
– Десислава Жекова – съдия в Окръжен съд – Варна
– Свилена Димитрова от Центъра за спогодби и медиация към Софийски районен съд
– Явор Джамалов – зам. председател на Районен съд – Перник
– Нора Великова – координатор на Центъра за медиация към ВОС
– Веселина Тодорова – координатор на Центъра за медиация към РС-Варна
– Даниела Александрова, зам. председател Софийски районен съд
– Албена Нинова, адвокат
– Мадлен Славова, адвокат
– Ели Желязкова, адвокат
– Александър Иванов, СУ за ХНИ “К. Преславски“ Варна
– Теодора Атанасова, юрисконсулт „Фрапорт“
– Елка Кръстева, адвокат, медиатор
– Константин Кондов, ПГСС “Свети Георги Победоносец”
– Радина Добринска, студент
– Светослав Маринов – Професионална гимназия по икономика “Д-р Иван Богоров” – гр. Варна.
– Милена Илкова
– Наталина Пешкова Пекова, медиатор
– Десислава Исаева, медиатор от Центъра за медиации към СРС и СГС
– Лилия Симеонова Георгиева – адвокат при Софийска адвокатска колегия; медиатор към ЦСМ при СРС и СГС
– Ирен Бекриева

На 11.05.2021 г. ще се проведе НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „МЕДИАЦИЯТА В РАЗЛИЧНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ СФЕРИ“.

На 11.05.2021 г. от 10 ч. в зала 1 на Икономически университет- Варна и чрез видеоконферентна връзка ще се проведе НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „МЕДИАЦИЯТА В РАЗЛИЧНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ СФЕРИ“.

Конференцията се организира от Институт „Итера“, Университетски център по медиация- ИУ-Варна и Камара на медиаторите в България.

Настоящата национална конференция е развитие на традиционно провежданите през послените три години кръгли маси и в резултат на потребност от поставяне на въпросите свързани с медиацията в България на научно ниво.

Идеята на научния форум е да даде поле за дебати, дискусии и изнасяне на научни разработки и практически становища свързани с медиацията в четири от значимите обществени сфери- образование, здравеопазване, съдебна система и публичен сектор. Засягат се актуални проблеми на медиацията, които ще бъдат обект на обсъждане и предложения към компетентните институции с цел  разширяване приложното поле на медиацията и по-голяма ефективност.

Предвид националният си формат, участието във форума може да бъде присъствено или дистанционно, като на участниците ще бъде предоставена възможност за различни начини на представяне, дискутиране и споделяне на опит и експертиза.

Събитието събира под един покрив представители на държавната и местната власт, представители на съдебните институции, адвокатските колегии, университетската общност, представители от основното и средното образование, неправителствените организации и бизнес организации, медиатори, експерти по преговори и управление на конфликти и др.

След провеждането на форума ще бъде изготвен сборник с доклади. Той ще бъде изпратен до институциите, свързани с обществените сфери, в които медиацията  се прилага: Министерство на правосъдието; Министерство на образованието; Регионални управления на образованието;  Омбудсман на РБългария; Общини; Областни администрации; Адвокатски колегии; Съдилища- районни, окръжни и апелативни, към които има създадени центрове по медиация. Медиатори,  организации, обединяващи медиатори; организации, обучаващи медиатори. Неправителствени организации, реализиращи проекти в областта на медиацията. Университети, училища и др.

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация

Да се въведе задължителна медиация пилотно в четири съдилища, предвиждат се стимули и санкции за страните

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

По кои дела да има задължителна медиация

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Според авторите на концепцията има и друга група дела, при които медиацията би била подходяща за разрешаването им, но при определени условия. Става дума за всички облигационни спорове, независимо от цената на иска, т.е. включително търговските, с изключение на потребителските и исковете за вреди от непозволено увреждане; всички вещни спорове, независимо от цената на иска; трудови спорове и такива между съдружници в търговски дружества и спорове за интелектуална собственост.

„С оглед на различните проблеми при тях трябва да се направи предварителна преценка за това дали конкретният спор е подходящ за препращане към медиация. Тази преценка следва да се извърши от съдебния състав, който разглежда делото, като съдиите, разглеждащи първоинстанционни и въззивни дела, следва да преминат задължително обучение във връзка с подбора на подходящите за медиация дела. Предимството на предвиждането на задължение за страните по делото да участват в процедура по медиация по разпореждане на съда пред настоящата уредба, при която съдебният състав може да препрати страните към медиация, но те трябва да се съгласят с това, се състои в това, че убеждаването на страните да участват в процедура по медиация често отнема значително време на съда и то в рамките на съдебното заседание, като също така често се наблюдава, че страните не посещават медиатор, дори и пред съда да са заявили, че ще сторят това. Подобно поведение на страните възпрепятства възможността да се използват ефективно възможностите, които предоставя медиацията за разрешаване на спора без намеса на съда, поради което е необходимо да се осигури участието на страните, когато съдът прецени това за удачно, като същевременно се намали времето, което се налага да отделя съдът, за да осигури това участие“, пишат авторите на концепцията.

Те изтъкват, че има дела, които трябва да се изключат от задължителната медиация, като например спорове, свързани с деца, когато е извършено насилие над тях или съществува риск за здравето и интересите им.

В концепцията се посочва, че когато законът предвижда задължителна медиация в съдебното производство, най-удачният момент магистратите да насочат страните към този начин на разрешаване на спора е възможно най-рано. „По този начин ще се осигури възможност при постигнато споразумение в процедурата по медиация съдебното производство да приключи в най-кратки срокове, без да се ангажират страните с допълнителни разноски в това производство и без да се ангажира допълнително времето на страните и на съда с разглеждане на делото. Този момент може да бъде още след постъпването на исковата молба в съда и преди да бъде връчен препис от нея на ответника. Това гарантира и друга важна предпоставка за успеха на процедурата по медиация чрез постигане на споразумение – предотвратяване на изострянето на отношенията между страните, което неминуемо настъпва при размяната на становищата им по делото, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба“, се отбелязва в концепцията. В нея се казва още, че и въззивният съд трябва да има възможност за препращане на делото към задължителна медиация.

Стимули и санкции

В документа са предложени стимули и санкции за онези, които искат или не желаят да се възползват от медиацията.

Остава досегашното правило, че при постигната спогодба се връща половината от държавната такса, но се предлага то да се прилага и ако е постигнато споразумение, дори и то да не е одобрено като съдебна спогодба, стига да предвижда оттегляне или отказ от иска.

„Възможно е също така, в случаите когато процедурата по задължителна съдебна медиация се провежда непосредствено след започването на исковото производство, т.е. преди да бъде изпратена исковата молба за отговор на ответника, да се предвиди намален размер на заплащаната от ищеца държавна такса по исковата молба, която може и да е проста (т.е. с фиксиран размер), за да бъдат допълнително насърчени страните да използват предоставената им възможност за постигане на споразумение, за да не бъдат обременени с допълнителни разноски, и съответно без да се развива същинско съдебно производство. В този случай дейността на съда ще бъде сведена до евентуално одобряване на постигнатото споразумение, което ще представлява съдебна спогодба. В случай, че не бъде постигнато споразумение, съдът ще досъбира дължимата от ищеца такса според вида на предявения иск и ще продължи производството по делото“, предлагат авторите на документа.

Наред със стимулите, в него са предвидени и санкции за онези страни, които откажат да се обърнат към медиатор.

В концепцията се отбелязва, че типичната санкция за страната по делото, която не желае да участва в процедура по задължителна съдебна медиация, се осъществява през отговорността за разноски. „Така ако едната страна не желае да участва, тя понася всички разноски за цялото съдебно производство (за всички инстанции), независимо от изхода му. Ако и двете страни не желаят да участват, всяка от тях понася своите разноски за цялото съдебно производство, независимо от изхода на делото. Ако по делото страните са повече от две (напр. при съдебната делба или при някои облигационни спорове) страните, които не желаят да участват в процедурата по медиация, поемат поравно разноските на всички останали страни по делото, които имат желание да участват, както и изцяло направените от тях самите разноски, независимо от изхода на делото. Тези специални правила за разпределението на отговорността за разноски при дела, по които се предвижда задължителна медиация по закон или съдът е разпоредил страните да участват в задължителна медиация, при посоченото поведение на страната по делото ще заместят общите правила на чл. 78, ал. 1-4 ГПК“, се предлага в концепцията.

Друг вид санкция, която е приложима само за ищеца, който не желае да се възползва в задължителна съдебна медиация, може да бъде връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Що се отнася до ответника – при нежелание от негова страна, санкцията може да бъде настъпването на преклузиите, предвидени при пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба (чл. 133 ГПК), независимо дали е подал отговор на исковата молба в срок. В този случай съдът няма да разгледа възраженията на ответника, които се преклудират в срока за отговор на исковата молба, независимо дали са направени своевременно от него, се казва в документа.

Авторите изтъкват, че глобата не е подходяща санкция, защото тя може да бъде обжалвана, а това ще забави производството.

Подбор на медиаторите

В концепцията се отбелязва, че един от най-важните въпроси е определянето на правилата и критериите за подбор на медиаторите към съдебните центрове. „Създаването на уеднаквени правила ще гарантира в оптимална степен качеството на медиацията, което е гаранция за положителния ефект от въвеждането на задължителна съдебна медиация и изобщо за повишаване на доверието на обществото към медиацията. В този смисъл това е и гаранция, че подходът е съобразен с интересите на лицата, които се насочват към съдебните производства по начин, не по-лош от подбора на съдиите. И към момента съществуват правила за придобиване на квалификация на медиатор, съответно и регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Това е изходната точка и задължителен критерий за кандидатите. Освен това обаче препоръчително е полагането на допълнителен изпит, който ще гарантира уеднаквени познания и ниво у всички бъдещи съдебни медиатори. Друга важна част от изискванията е нивото на поддържане на знанията“, пише в концепцията.

Като част от критериите за избор на медиатори се предлага да се проверява наличието на силна мотивация на кандидатите, успехите в професионалната сфера, в която са работили до момента, като това ще стана по преценка на комисията по подбора.

„Един от най-деликатните въпроси – наличието на предходен опит на медиатора, няма как да бъде поставен като задължително условие, защото в цялата страна има неравномерно разпределение на сега действащите медиатори, но няма пречка да бъде посочен като предимство, защото е важно да бъдат избрани медиатори, които имат практически опит и години на професионално изграждане. Друг въпрос, който следва да намери уредба, е относно това дали да има разделяне по специализация на медиаторите (напр. по семейни спорове, по облигационни спорове, делби и т.н.) и това да бъде поставено като изначално диференциране между тях. Преценката трябва да се извърши на фона на наличието на райони, където все още няма широко практикуващи медиатори и такова специализиране може да затрудни набирането на подходящи кандидати. Опитът в сега действащите съдебни центрове показва, че специализация може да се формира спонтанно от самите медиатори, но не е задължително. И все пак, тази възможност следва да се обмисли с оглед спецификата на семейните спорове, интересите на детето и т.н., както и на опита, който познаваме в други правни системи“, твърдят авторите на концепцията.

Избраните медиатори ще бъдат вписани в специален регистър.

Предвижда се въвеждането на контрол над дейността на мадиаторите. Целта е да има проследяемост на резултата и система за оценка, контрол и санкция, защото само по този начин ще се гарантира качество на задължителната съдебна медиация в дългосрочен план, е мнението на авторите. „Ето защо съдебните центрове трябва да извършват обобщение и анализ на резултатите от работата си, като следва да се прецени дали всеки център да извършва тази дейност самостоятелно или е по-добре това да става централизирано чрез Министерство на правосъдието, предвид нуждата от кадрова обезпеченост. При всички случаи обаче, ще бъде необходимо към всеки съдебен център да се предвиди орган (това може да става и ad hoc), който да може да реагира на всякакви въпроси, свързани с процедурата по медиация, етичните правила, които спазват медиаторите, да разглеждат жалби срещу медиатори“, пише още в концепцията.

Засега е заложено заплащането на медиаторите да се осъществява от бюджета на съдебната власт, защото ако страните бъдат принудени да плащат такси още от самото начало, това може да отблъсне спорещите от института на медиацията и да бъде обявен като допълнителна тежест при достъпа до правосъдие.

За да бъде въведена задължителната съдебна медиация по някои видове дела, ще са необходими законодателни промени, като тяхното изготвяне и приемане ще бъде първата стъпка към реализирането на идеята.

 

Източник: lex.bg

Отстъпка в размер на 10 % от всички хостинг решения в superhosting.bg с промо код IteraPromo1

Здравейте приятели на медиацията- всички, които се чувствате свързани с Институт „Итера“.

Отчитайки, че всички ние навлизаме в един нов етап на комуникация и начин на функциониране, създадохме дигитална система за онлайн обучения, която ни дава възможност да ви дадем повече съдържание и стигнем до все повече хора не само в България.

За да ви подпомогнем в това което предстои, акцентирайки върху все по-значимата дигитална среда, за нас е удоволствие да споделим, че Институт „Итера“ избра един от най-добрите доставчици на хостинг услуги в България- superhosting.bg и благодарение на партньорското ни споразумение всички вие можете да ползвате допълнителна отстъпка в размер на 10 % от всички хостинг решения ползвайки следният промо код IteraPromo1. Промо кода се въвежда в специално поле при заявяване на конкретна услуга.

Възползвайте се от това и дигитализирайте дейността си! Разкриват ни се много online възможности.

Благодарим ви, че сте част от отбора на миротворците.

Екипът на Институт „Итера“