До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация

Да се въведе задължителна медиация пилотно в четири съдилища, предвиждат се стимули и санкции за страните

До края на годината в четири пилотни съдилища да се въведе задължителна медиация по някои видове дела, а най-късно в началото на 2023 г. и във всички останали 24 окръжни съдебни района. Да се предвидят стимули и санкции за страните във връзка с медиацията. Тези, които се възползват от нея, да плащат държавна такса в намален размер, а онези, които откажат – да поемат изцяло разноските по делата до последната съдебна инстанция. Това предвижда Концепция за въвеждането на задължителна съдебна медиация по граждански и търговски дела, която ще обсъди във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Документът е изготвен от работна група от съдии и с председател члена на съвета Даниела Марчева. Групата беше натоварена със задачата да предложи действия за въвеждането на задължителната медиация като средство за регулиране на високата натовареност на съдилищата. След множество срещи и обсъждания тя изготви концепцията, а същевременно темата за медиацията „влезе“ и в Националната програма за развитие „България 2030“, в рамките на която е подготвен и проект „Въвеждане на способи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) в съдебната система в България – пилотно въвеждане на задължителна съдебна медиация; доизграждане на мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната; разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове“.

Задължителната медиация ще бъде въведена пилотно в София, Варна, Пазарджик и Перник. Съдилищата в тези градове са избрани, защото там има изградени и работещи съдебни центрове по медиация. От останалите 24 в девет ще трябва да се надградят, а в 15 – да се създадат такива центрове.

По кои дела да има задължителна медиация

Предвижда се да има задължителна медиация по следните видове дела: развод; делба; спорове за промяна на мерките, свързани с родителската отговорност и личните отношения с бабата и дядото; спорове между съсобственици или във връзка с отношенията в етажната собственост; разпределяне на ползването на съсобствена вещ.

Според авторите на концепцията има и друга група дела, при които медиацията би била подходяща за разрешаването им, но при определени условия. Става дума за всички облигационни спорове, независимо от цената на иска, т.е. включително търговските, с изключение на потребителските и исковете за вреди от непозволено увреждане; всички вещни спорове, независимо от цената на иска; трудови спорове и такива между съдружници в търговски дружества и спорове за интелектуална собственост.

„С оглед на различните проблеми при тях трябва да се направи предварителна преценка за това дали конкретният спор е подходящ за препращане към медиация. Тази преценка следва да се извърши от съдебния състав, който разглежда делото, като съдиите, разглеждащи първоинстанционни и въззивни дела, следва да преминат задължително обучение във връзка с подбора на подходящите за медиация дела. Предимството на предвиждането на задължение за страните по делото да участват в процедура по медиация по разпореждане на съда пред настоящата уредба, при която съдебният състав може да препрати страните към медиация, но те трябва да се съгласят с това, се състои в това, че убеждаването на страните да участват в процедура по медиация често отнема значително време на съда и то в рамките на съдебното заседание, като също така често се наблюдава, че страните не посещават медиатор, дори и пред съда да са заявили, че ще сторят това. Подобно поведение на страните възпрепятства възможността да се използват ефективно възможностите, които предоставя медиацията за разрешаване на спора без намеса на съда, поради което е необходимо да се осигури участието на страните, когато съдът прецени това за удачно, като същевременно се намали времето, което се налага да отделя съдът, за да осигури това участие“, пишат авторите на концепцията.

Те изтъкват, че има дела, които трябва да се изключат от задължителната медиация, като например спорове, свързани с деца, когато е извършено насилие над тях или съществува риск за здравето и интересите им.

В концепцията се посочва, че когато законът предвижда задължителна медиация в съдебното производство, най-удачният момент магистратите да насочат страните към този начин на разрешаване на спора е възможно най-рано. „По този начин ще се осигури възможност при постигнато споразумение в процедурата по медиация съдебното производство да приключи в най-кратки срокове, без да се ангажират страните с допълнителни разноски в това производство и без да се ангажира допълнително времето на страните и на съда с разглеждане на делото. Този момент може да бъде още след постъпването на исковата молба в съда и преди да бъде връчен препис от нея на ответника. Това гарантира и друга важна предпоставка за успеха на процедурата по медиация чрез постигане на споразумение – предотвратяване на изострянето на отношенията между страните, което неминуемо настъпва при размяната на становищата им по делото, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба“, се отбелязва в концепцията. В нея се казва още, че и въззивният съд трябва да има възможност за препращане на делото към задължителна медиация.

Стимули и санкции

В документа са предложени стимули и санкции за онези, които искат или не желаят да се възползват от медиацията.

Остава досегашното правило, че при постигната спогодба се връща половината от държавната такса, но се предлага то да се прилага и ако е постигнато споразумение, дори и то да не е одобрено като съдебна спогодба, стига да предвижда оттегляне или отказ от иска.

„Възможно е също така, в случаите когато процедурата по задължителна съдебна медиация се провежда непосредствено след започването на исковото производство, т.е. преди да бъде изпратена исковата молба за отговор на ответника, да се предвиди намален размер на заплащаната от ищеца държавна такса по исковата молба, която може и да е проста (т.е. с фиксиран размер), за да бъдат допълнително насърчени страните да използват предоставената им възможност за постигане на споразумение, за да не бъдат обременени с допълнителни разноски, и съответно без да се развива същинско съдебно производство. В този случай дейността на съда ще бъде сведена до евентуално одобряване на постигнатото споразумение, което ще представлява съдебна спогодба. В случай, че не бъде постигнато споразумение, съдът ще досъбира дължимата от ищеца такса според вида на предявения иск и ще продължи производството по делото“, предлагат авторите на документа.

Наред със стимулите, в него са предвидени и санкции за онези страни, които откажат да се обърнат към медиатор.

В концепцията се отбелязва, че типичната санкция за страната по делото, която не желае да участва в процедура по задължителна съдебна медиация, се осъществява през отговорността за разноски. „Така ако едната страна не желае да участва, тя понася всички разноски за цялото съдебно производство (за всички инстанции), независимо от изхода му. Ако и двете страни не желаят да участват, всяка от тях понася своите разноски за цялото съдебно производство, независимо от изхода на делото. Ако по делото страните са повече от две (напр. при съдебната делба или при някои облигационни спорове) страните, които не желаят да участват в процедурата по медиация, поемат поравно разноските на всички останали страни по делото, които имат желание да участват, както и изцяло направените от тях самите разноски, независимо от изхода на делото. Тези специални правила за разпределението на отговорността за разноски при дела, по които се предвижда задължителна медиация по закон или съдът е разпоредил страните да участват в задължителна медиация, при посоченото поведение на страната по делото ще заместят общите правила на чл. 78, ал. 1-4 ГПК“, се предлага в концепцията.

Друг вид санкция, която е приложима само за ищеца, който не желае да се възползва в задължителна съдебна медиация, може да бъде връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Що се отнася до ответника – при нежелание от негова страна, санкцията може да бъде настъпването на преклузиите, предвидени при пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба (чл. 133 ГПК), независимо дали е подал отговор на исковата молба в срок. В този случай съдът няма да разгледа възраженията на ответника, които се преклудират в срока за отговор на исковата молба, независимо дали са направени своевременно от него, се казва в документа.

Авторите изтъкват, че глобата не е подходяща санкция, защото тя може да бъде обжалвана, а това ще забави производството.

Подбор на медиаторите

В концепцията се отбелязва, че един от най-важните въпроси е определянето на правилата и критериите за подбор на медиаторите към съдебните центрове. „Създаването на уеднаквени правила ще гарантира в оптимална степен качеството на медиацията, което е гаранция за положителния ефект от въвеждането на задължителна съдебна медиация и изобщо за повишаване на доверието на обществото към медиацията. В този смисъл това е и гаранция, че подходът е съобразен с интересите на лицата, които се насочват към съдебните производства по начин, не по-лош от подбора на съдиите. И към момента съществуват правила за придобиване на квалификация на медиатор, съответно и регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Това е изходната точка и задължителен критерий за кандидатите. Освен това обаче препоръчително е полагането на допълнителен изпит, който ще гарантира уеднаквени познания и ниво у всички бъдещи съдебни медиатори. Друга важна част от изискванията е нивото на поддържане на знанията“, пише в концепцията.

Като част от критериите за избор на медиатори се предлага да се проверява наличието на силна мотивация на кандидатите, успехите в професионалната сфера, в която са работили до момента, като това ще стана по преценка на комисията по подбора.

„Един от най-деликатните въпроси – наличието на предходен опит на медиатора, няма как да бъде поставен като задължително условие, защото в цялата страна има неравномерно разпределение на сега действащите медиатори, но няма пречка да бъде посочен като предимство, защото е важно да бъдат избрани медиатори, които имат практически опит и години на професионално изграждане. Друг въпрос, който следва да намери уредба, е относно това дали да има разделяне по специализация на медиаторите (напр. по семейни спорове, по облигационни спорове, делби и т.н.) и това да бъде поставено като изначално диференциране между тях. Преценката трябва да се извърши на фона на наличието на райони, където все още няма широко практикуващи медиатори и такова специализиране може да затрудни набирането на подходящи кандидати. Опитът в сега действащите съдебни центрове показва, че специализация може да се формира спонтанно от самите медиатори, но не е задължително. И все пак, тази възможност следва да се обмисли с оглед спецификата на семейните спорове, интересите на детето и т.н., както и на опита, който познаваме в други правни системи“, твърдят авторите на концепцията.

Избраните медиатори ще бъдат вписани в специален регистър.

Предвижда се въвеждането на контрол над дейността на мадиаторите. Целта е да има проследяемост на резултата и система за оценка, контрол и санкция, защото само по този начин ще се гарантира качество на задължителната съдебна медиация в дългосрочен план, е мнението на авторите. „Ето защо съдебните центрове трябва да извършват обобщение и анализ на резултатите от работата си, като следва да се прецени дали всеки център да извършва тази дейност самостоятелно или е по-добре това да става централизирано чрез Министерство на правосъдието, предвид нуждата от кадрова обезпеченост. При всички случаи обаче, ще бъде необходимо към всеки съдебен център да се предвиди орган (това може да става и ad hoc), който да може да реагира на всякакви въпроси, свързани с процедурата по медиация, етичните правила, които спазват медиаторите, да разглеждат жалби срещу медиатори“, пише още в концепцията.

Засега е заложено заплащането на медиаторите да се осъществява от бюджета на съдебната власт, защото ако страните бъдат принудени да плащат такси още от самото начало, това може да отблъсне спорещите от института на медиацията и да бъде обявен като допълнителна тежест при достъпа до правосъдие.

За да бъде въведена задължителната съдебна медиация по някои видове дела, ще са необходими законодателни промени, като тяхното изготвяне и приемане ще бъде първата стъпка към реализирането на идеята.

 

Източник: lex.bg

Отстъпка в размер на 10 % от всички хостинг решения в superhosting.bg с промо код IteraPromo1

Здравейте приятели на медиацията- всички, които се чувствате свързани с Институт „Итера“.

Отчитайки, че всички ние навлизаме в един нов етап на комуникация и начин на функциониране, създадохме дигитална система за онлайн обучения, която ни дава възможност да ви дадем повече съдържание и стигнем до все повече хора не само в България.

За да ви подпомогнем в това което предстои, акцентирайки върху все по-значимата дигитална среда, за нас е удоволствие да споделим, че Институт „Итера“ избра един от най-добрите доставчици на хостинг услуги в България- superhosting.bg и благодарение на партньорското ни споразумение всички вие можете да ползвате допълнителна отстъпка в размер на 10 % от всички хостинг решения ползвайки следният промо код IteraPromo1. Промо кода се въвежда в специално поле при заявяване на конкретна услуга.

Възползвайте се от това и дигитализирайте дейността си! Разкриват ни се много online възможности.

Благодарим ви, че сте част от отбора на миротворците.

Екипът на Институт „Итера“

Сборникът с доклади от национална кръгла маса “Медиацията в различните обществени сфери” е вписан в националния референтен списък на НАЦИД

Здравейте приятели на медиацията, На 04.11.2020 г. проведохме Национална кръгла маса „Медиацията в различни обществени сфери. Събитието е традиционно и се организира от Камара на медиаторите в България, Институт „Итера“ и Център по медиация към Икономически университет- Варна. Сборникът с доклади от  национална кръгла маса “Медиацията в различните обществени сфери” е вписан в националния референтен списък на НАЦИД под ID № 4174: Медиацията в различни обществени сфери = The Mediation in the Differentpublic Spheres: cборник с доклади от национална кръгла маса, 4 ноем. 2020 г. – Варна: Наука и икономика, 2020.

Сборникът можете да изтеглите тук: https://ue-varna.bg/uploads/filemanager/303/publishing-complex/2020/Mediation-various-public-area-2020.pdf

От началото на м. Декември сме в нов, собствен офис

Здравейте приятели на Институт “Итера” 🙂

От началото на м. Декември сме в нов, собствен офис. Новият ни адрес е: гр. Варна, ул. “Лоза” 12. Извън синя зона сме и на ваше разположение са места за паркиране.

Тук провеждаме и присъствените медиации в обособената зала за медиации.

Освен плащанията в брой и по банков път, вече можете да заплащате и с карти- чрез ПОС терминал, а скоро и чрез актуални дигитални инструменти, които ще бъдат достъпни чрез сайта ни.

Очаквайте скоро и новият ни интернет сайт, който ще даде нови, удобни дигитални възможности, както за онлайн обучения, така и за провеждане на онлайн медиации, консултации и супервизии.

Пазете се!
Вярваме, че най-доброто предстои

Проектът Академия Миротворци вече е в национален мащаб.

Здравейте,

Календарът на Институт „Итера“ за 2021 г. вече е готов и за нас е удоволствие да  Ви информираме, че развихме проекта Академия Миротворци в национален мащаб.

През 2021 г. обученията ни ще бъдат и онлайн и присъствени. Това дава възможност на педагогически специалисти от цялата страна да преминат обучения, свързани със създаване на центрове по медиация в училищата.

Започваме със Сертифициращо обучение за медиатори, което през м. Януари ще бъде online, а през м. Март ще бъде присъствено в град Варна.

След успешното завършване на обучението, ще бъде получено удостоверение за медиатор. Придобива се и правоспособност за вписване в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

Програмата на сертифициращото обучение е одобрена със заповед N РД 09-327 на Зам.-министъра на образованието и науката, УИН 75270001.
Брой кредити: 3.

Повече информация и формата за заявяване на участие можете да видите на следните линкове:
Сертифициращо обучение за медиатори- online: 16, 17, 30 и 31 Януари 2021 г.

Сертифициращо обучение за медиатори- присъствено: 13, 14, 27 и 28 Март 2021 г.
https://itera.bg/produkt/sertificirashto-obuchenie-za-mediatori-3-2/

За образователните институции, които имат готовност да създадат център по медиация в рамките на Проекта „Академия Миротворци“ ще проведем и надграждащо обучение „Медиация в образованието“, в което подробно разглеждаме процедурата за създаване на център по медиация в училище и спецификите при управление на конфликти в образованието.

Повече информация за надграждащото обучение „Медиация в образованието“ и формата за заявяване на участие можете да видите на следният линк:
https://itera.bg/produkt/obuchenie-mediacia-v-obrazovanieto/

Надграждащото обучение „Медиация в образованието“ е Обучението е одобрено от Министъра на образованието със Заповед N РД 09-327, УИН 75270002.
Брой кредити: 2

Повече информация за проекта Академия Миротворци можете да откриете на интернет сайта на проекта: mir.itera.bg.

Кратка информация можете да видите и във видеото тук:

За всеки обучен педагогически специалист, ще бъдат обучавани по двама ученика от даденото училище. Разходите за обучаване на учениците се покриват от партньори на Институт „Итера“. За учениците ще бъде предоставена възможност да се включат в обучение online или присъствено в гр. Варна.

Ако имате въпроси, не се колебайте да се свържете с нас.

Бъдете здрави!
Поздрави!
Екипът на Институт „Итера“

Днес е Денят на християнското семейство

Днес е Денят на християнското семейство

Благодарете на Бог, че ги имате..

Помолете се за мечтите си..

Отдайте почит на най-близките си хора дори и досега да не сте почитали датата 21 ноември..

Кой друг, ако не родителите ви, заслужават уважение и благодарност, затова, че са ви отгледали и възпитали в любов и добродетелност. Кой друг, ако не децата ви, заслужават топлината и уюта на домашното огнище, в което са израснали, без значение, че вече може би са тръгнали по свой път..

Денят на християнското семейство, е повод да се замислим, да отворим душите и сърцата си за доброта, за да бъдем благословени – ние, домът ни, семейството ни.

Целунете човекът, който обичате и е с вас в мислите и усещанията.. Простете си.. и продължете по пътя, защото няма нищо по-хубаво от усещането за цялостност и обич..

Обичайте и бъдете обичани.

Дори и да не можете да спазите всички традиции за църковния празник, отделете в този ден малко повече време за децата си, поговорете с тях, кажете им колко са важни и специални за вас. Демонстрирайте любовта си към тях и към любимия човек, защото тя е в основата на всяко здраво семейство!

A ние от Институт “Итера” Ви благодарим, че сме заедно!

На 04.11.2020 г. ще се проведе трета поредна кръгла маса „Медиацията в различните обществени сфери“

На 04.11.2020 г. от 10 ч. в зала 1 на ИУ ще се проведе трета поредна кръгла маса „Медиацията в различните обществени сфери“.

Кръглата маса се организира от Камара на медиаторите в България, Икономически университет- Варна, Институт „Итера“ и Университетски център по медиация.

Идеята на научния форум е да даде поле за дебати, дискусии и изнасяне на научни разработки и практически становища свързани с медиацията в три от значимите обществени сфери- образование, здравеопазване и съдебна система. Засягат се актуални проблеми на медиацията, които ще бъдат обект на обсъждане и предложения към компетентните институции с цел  разширяване приложното поле на медиацията и по-голяма ефективност.

Събитието събира под един покрив представители на държавната и местната власт, представители на съдебните институции, Варненска адвокатска колегия, университетската общност, представители от основното и средното образование, неправителствените организации и бизнес организации, медиатори, експерти по преговори и управление на конфликти и др.

Организаторите на кръглата маса създават този форум с цел той да се превърне в поле за добри идеи, научни дебати и обмяна на практически опит в областта на медиацията.

Участието във форума може да е присъствено или дистанционно, като на участниците ще бъде предоставена възможност за различни формати на представяне, дискутиране и споделяне на опит и експертиза.

Линкът за видеоконферентна връзка, ще бъде изпратен своевременно на всички лица, заявили участие.

Необходима предварителна регистрация на сайта на Институт „Итера“: itera.bg. Местата са ограничени. При изчерпване на местата, формата за регистрация ще бъде спряна.

Такса за участие не се дължи.

В края на форума ще бъде изготвен анализ на база изнесените доклади и обсъжданията. Той ще бъде изпратен до институциите, свързани с обществените сфери, в които медиацията  се прилага: Министерство на правосъдието; Министерство на образованието; Регионални управления на образованието;  Омбудсман на РБългария; Община Варна; Областна администрация- Варна; Адвокатски колегии. Съдилища- районни, окръжни и апелативни, към които има създадени центрове по медиация. Медиатори,  организации, обединяващи медиатори; организации, обучаващи медиатори. Неправителствени организации, реализиращи проекти в областта на медиацията. Университети, училища и др.

С обединените усилия на Икономически университет- Варна, Камарата на медиаторите в България, и Институт “Итера“ днес бе открит Университетски център по медиация в ИУ – Варна.

С обединените усилия на Икономически университет- Варна, Камарата на медиаторите в България, и Институт “Итера“ днес бе открит Университетски център по медиация в ИУ –  Варна.

Идеята на организаторите е да се обединят усилията на академичната общност и специализираните институции, които работят в областта на медиацията и прилагането й в различни обществени сфери, за да се даде нов поглед и развитие на медиацията.

Събитието се провежда броени дни след тържественото събрание по отбелязване на 100-годишнината на Икономическия университет и е първото от цикъла „Медиацията на фокус“, на които ще домакинства ИУ-Варна през ноември.

Доц. Андриана Андреева, ръководител на Катедра „Правни науки“ и ръководител на центъра по медиация в ИУ Варна:

„Правата на човека са като броня. Те ни защитават. Те са като правила, които ни учат как да се държим. Те са абстрактни като емоции, но както емоциите, те принадлежат на всички и съществуват независимо от това каква е реалността. Те са като природата, могат да бъдат и нарушавани, но същевременно те са и като човешкия дух, не могат да бъдат унищожени.

Подобно на времето навън, те се отнасят по един и същи начин към богати, към бедни, към млади и стари. Те ни предлагат уважение и изискват от нас да се отнасяме към другите с уважение. Подобни на добротата, на истината, на равнопоставеността. Ние понякога може да не сме съгласни с техните дефиниции, но разпознаваме правата, когато ги видим или когато видим тяхното нарушаване. Различни са методите, различни са средствата, чрез които могат да се защитават правата. Различни са институциите, които са призвани да ни научат за нашите права или да защитят правата ни при тяхното нарушаване.

Един от тези способи, не толкова познат в България, е медиацията. Способ, култура, превенция, светоусещане и още много неща, които всеки интерпретира и пречупва по различен начин, според собствената си душевност. В България медиацията е въведена още през 2004 г. със Закона за медиацията, изградена е подзаконова нормативна уредба, и съгласно чл. 2 от Закона, медиацията е доброволна, поверителна процедура, за извънсъдебно разрешаване на спорове, при което едно трето лице, медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Но приложението на медиацията е много по-широко, то е приложение във всички обществени сфери. Пътят на медиацията не е лек, тя все още не е постигнала това добро ниво на познание и използване сред широката общественост, не и ако има спор в професионалните среди. Затова всеки един, който поеме по пътя да популяризира медиацията в своята общност, е пионер.

Днес за ИУ-Варна е изключителна чест и отговорност да бъдем пионери в популяризирането на медиацията във висшето образование, за създаването на хармонична среда чрез методите на медиацията, както и да изградим връзката между училище и университет чрез мостовете на медиацията. Уверени сме, че дейността ни ще бъде успешна, защото е благородна, а нашият пример ще бъде последван и това ще обогати живота в академичните среди. Всичко това е задача и отговорност, което е заложено в правилника на Университетския център за медиация, създаден с решение на Академичния съвет на ИУ-Варна през месец март 2020 г.

Дейността на центъра е напълно безвъзмездна и това е възможно, благодарение на подкрепата на висшето училище, на доброволците медиатори от ИУ-Варна и доброволците от Камара на медиаторите, които дадоха своето съгласие да участват при разрешаването на спорове на територията на Икономическия университет. Щом поставяме началото, зрънцето е посято и само трябва да положим нужните грижи, за да берем плодовете на доброто общуване“, заяви днес доц. Андриана Андреева, ръководител на Катедра „Правни науки“ и ръководител на центъра по медиация в ИУ Варна.

Проф. Евгени Станимиров- Ректорът на Икономически университет- Варна

„Оказва се, че една 100-годишна образователна институция все още е в детеродна възраст, защото има отроче, това е първият университетски център по медиация в България. Това означава, че има идеи и тези идеи намират почва за развитие у нас, не ги носим по 9 месеца, т.е. по-бързо разпознахме и прегърнахме тази идея. Това е само началото. Днес сме си поканили гости пред родилно отделение, които да поднесат цветя. Въпросът е какво ще правим от тук нататък с възпитанието. Искам да пожелая успех на тази инициатива, убеден съм, че в нея има много потенциал за развитие. Коронавирусът ни накара да намалим скоростта и да се замислим, че една от най-големите щети в света е на ментално ниво. Това ще провокира конфликти и медиацията е един от инструментите, способ, култура и светоусещане, да пребъде тази идея. Пожелавам да са здрави и упорити колегите, които ще се занимават пряко с нея, а ние като ръководство поемаме ангажимент каквото зависи от нас да го подкрепим“, заяви по време на събитието ректорът на университета проф. Евгени Станимиров

Лиляна Савова, Председател на УС на Камарата на медиаторите в България и Председател на УС на Институт „Итера“.

„За нас това е значимо събитие, поредното иновативно събитие, което правим. В партньорство с университет, който е дал своя принос не само в национален, а и в световен мащаб. Медиацията е необятна по отношение на себеразвитието, тя дава възможност човек да изгражда, стъпвайки на различни ценности, здрави ценности.

Това е първият университетски център по медиация, който създадохме по напълно естествен начин, резултат на 4-годишно партньорство, което премина през популяризиране на медиацията в университета, обучаване на сертифицирани медиатори, обучаване на администрацията и на част от преподавателския състав в това какво е това е медиация. Като един естествен процес стигнахме до това, че вече сме готови да създадем Център по медиация, който да разрешава конфликти, ако такива се появят и да бъдат управлявани по една методика, която е тествана и е доказала вече своята успешност. Изследвани са конфликтите на различни нива, сред различен тип участници, като сме задали точни алгоритми по какъв начин те могат да бъдат решавани и от кого.

Тук е и поредното допълване между университета и Камара на медиаторите в България. Има спорове, които не могат да бъдат разрешавани от представители на университета, във университета заради тяхното естество и заради спазването на принципите на неутралност и безспристрастност. Тук влизат в действие медиаторите- доброволци на Камарата, които ще помагат на центъра в тези случаи.

Ние ще продължим да популяризираме медиацията и да разгръщаме нейните възможности. Щастлива съм, че през последните пет години нашите 10-годишни усилия вече дават плод.

Когато с колегите обсъждахме в коя обществена сфера да насочим своите усилия, оценявахме 2 от тях- здравеопазването и образованието, тъй като при тях недоброто управление на конфликти има сериозни последствия. Преценихме, че образованието е приоритет, тъй като ако ние се справим добре тук, ще имаме създадени медиатори и една нова култура на общуване във всички обществени сфери.

Образованието трябва да бъде един много съществен елемент на държавната политика. Защото тук се поставя началото на всичко, което ще се случва от там нататък и ни касае пряко“, коментира Лиляна Савова, председател на Камарата на медиаторите в България и председател Институт „Итера“.

Марин Маринов– Председателя на Окръжен съд-Варна.

„Благодаря на проф. Станимиров, че даде дом на поредния център по медиация в страната, но първият в университетската общност и то на прага на второто столетие на Висшето учебно заведение. В следващите години ние ще свикнем да сменяме не просто специалности, а цели професии. Нашата мисия е да образоваме хората, да ги учим на добри отношения. Всички питат защо съда се занимава с медиация? Защото ние всички виждаме патологията в човешките отношения. Аз като съдия с богат опит много пъти виждам, че това, което пише в исковата молба няма нищо общо с това, което хората говорят в залата. Те сякаш говорят за различни неща, значи проблемът е някъде в тях. Затова е добре да дадем възможност да се върнат към себе си. Да се върнат към традициите на нашата общност. Защото знаем, че медиацията, тази модерна дума, има дълбоки корени в българската народопсихология.

Във Възраждането, в онези консервативни български общности, е имало такива фигури като ходатаи, които са били много популярни и уважавани, защото са решавали конфликти. Варна вече има традиции в областта на медиацияа, трябва да бъдем горди и да не бъдем излишно скромни в това, има много хора ангажирани в тази дейност. Давам си сметка като представител на правораздавателна институция, че ако сме само статистици, няма да стигнем до никъде. Ние ще решаваме делата, но няма да решаваме проблемите, защото след делата се получават изпълнителни листи, а проблемите между хората продължават, те продължават да се съдят и да се мразят“, заяви на церемонията днес председателя на Окръжен съд-Варна Марин Маринов.

Като финал на събитието беше подписан меморандум за сътрудничество между Икономически университет- Варна и Камара на медиаторите в България.

На 6.10.2020 г. в Икономически университет- Варна ще бъде открит ПЪРВИЯТ университетски център по медиация в България.

На 6.10.2020 г. в Икономически университет- Варна ще бъде открит ПЪРВИЯТ университетски център по медиация в България.

Центърът е резултат на успешното партньорство между Икономически университет- Варна, Камара на медиаторите в България и Институт “Итера”.

Очаквайте събитията, обединени под кампанията “Медиацията на фокус”.

На 19 Септември откриваме сезона на обученията в Институт „Итера“. Представяме Ви първото ни обучение- Ефективната комуникация, което ще проведем присъствено.

На 19 Септември откриваме сезона на обученията в Институт „Итера“. Представяме Ви първото ни обучение- Ефективната комуникация, което ще проведем присъствено.

Очаквайте и новите ни онлайн и видео обучения 🙂

Повече информация за обучението Ефективната комуникация можете да откриете на следните линкове:

За гр. Варна: https://itera.bg/produkt/efektivnata-komunikacia-varna/

За гр. София: https://itera.bg/produkt/efectivnata-komunikacia-sofia/

Нямаме търпение да се срещнем отново. Най- доброто предстои!